Все по-оспорвана става битката между ГЕРБ и БСП за евровота

Седмица преди изборите за Европейски парламент битката за първото място между БСП и ГЕРБ продължава да е изключително оспорвана, показва проучване на агенция АФИС, проведено в периода 12-17 май 2014 г. сред 1050 пълнолетни българи.
Получените данни свидетелстват, че потенциалната подкрепа за двете водещи формации е "на кантар", но предвид на спадащия интерес към предстоящото събитие и очертаващата се сравнително ниска избирателна активност БСП има известно предимство пред основния си съперник, коментират социолозите.
Причините и факторите, обуславящи този извод, са няколко. Преди всичко става дума за това, че левите избиратели са сравнително по-мобилизирани и организирани в подкрепата си за предпочитаните партии, сред които безспорно се отличава БСП.
Общите декларативни нагласи, регистрирани в хода на проведеното изследване, свидетелстват за минимална преднина на партия ГЕРБ пред БСП, но това предимство се губи при хипотезата за очакваната по-ниска избирателна активност, както и предвид на анализа на получените данни за нивото и посоките на колебанията на част от избирателите, подкрепящи ГЕРБ.
Пълнолетните граждани, деклариращи подкрепа за БСП, са по-твърди в намерението си да гласуват и в по-малка степен биха се разколебали в подкрепата си в последните дни преди очакваното събитие, посочват анализаторите.
Теоретично, разбира се, следва да се допусне възможност в оставащите до изборите дни неочаквани събития или разтърсващи скандали да повлияят на предварителните нагласи и да променят съществено съотношението между основните политически сили. Ако това доведе до по-висока избирателна активност, ГЕРБ ще успее да материализира предимството си пред БСП, но едва ли това ще се изрази в разлика на мандатите, които ще получат двете партии. При почти всички варианти на прогнозна активност анализът доказва, че мандатите на ГЕРБ и БСП ще бъдат равен брой.
Освен двете водещи политически формации с по-големи шансове да реализират мандати в бъдещия Европейски парламент се отличават още две формации – Движение „България без цензура” и Движението за права и свободи. И тук обаче се наблюдава аналогична специфика. Видно е, че на декларативно ниво ББЦ има предимство пред ДПС, но на практика ДПС разполага със съществено по-мобилизирана и по-организирана подкрепа за своята листа.
От опит знаем, че в полза на тази партия винаги има скрит вот, който излиза наяве в изборния ден и обикновено изненадва социолозите, докато вотът за ББЦ, както обикновено се случва при новите партии, засега се смята за престижен и не само не се крие в анкетна ситуация, но и се афишира.
При очертаващата се сравнително ниска избирателна активност, както личи от различните варианти на прогноза, ДПС получава сериозно предимство и е почти сигурен претендент за третото място в общата класация. Изключително слабо вероятно е активността да се вдигне до нива, характерни за общи или за местни избори, че да позволи в този случай на ББЦ да реализира предимството си, което има на общо декларативно ниво.
При очакваната сравнително ниска избирателна активност – 30-35% от реалните избиратели или около 2,1 до 2,4 млн. гласуващи, много вероятно е 17-те мандата за Европейския парламент, които се полагат на България, да се разпределят само между първите четири партии - по 6 мандата за ГЕРБ и БСП, 3 – за ДПС и 2 за ББЦ.
При този вариант не се очакват особени изненади, освен, ако традиционният скрит вот за ДПС не се окаже в изненадващо високи стойности и не доближи резултата на тази партия до резултатите на двете водещи сили ГЕРБ и ДПС. При подобно развитие на нещата ДПС може да получи и четвърти мандат за сметка на ББЦ, което ще остане само с един евродепутат.
При хипотеза за средна избирателна активност – 35-40% от реалните избиратели или около 2,4 до 2,8 млн. гласуващи, разпределението на евромандатите ще изглежда по-различно. В този случай възможност за реализиране на по един мандат получават още две формации – Реформаторският блок и партия „Атака”, като за „Атака” мандатът е сигурен, докато за Реформаторския блок е по-слабо вероятен, но възможен. От преразпределението на мандатите може да се възползва или БСП, или ДПС, които също могат да получат допълнителен мандат, като по-вероятно е това да бъде ДПС.
При хипотеза за висока активност – 40-50% или над 2,8 млн. гласуващи, с уговорката, че този вариант е твърде слабо вероятен, част от съотношенията между основните претенденти за евромандати се променят съществено. ГЕРБ излиза на първо място, а ББЦ изпреварва ДПС. Сигурен мандат получава АБВ, под бариерата, макар и близо до нея, остават Реформаторският блок и „Атака”.
При партии като ГЕРБ, БСП и особено при ДПС вероятността преференциалният вот да размести подреждането на листите на тези партии е практически нищожна. По-висока е вероятността за това за партиите ББЦ и „Атака”, но предвид на техните специфики предварителните нагласи за използване на правото на преференциален вот е доминиращо в полза на лидерите им, които и без това са водачи на кандидатските листи.
По-сложно е положението на Реформаторския блок, при който единствено е налице практическа възможност преференциалният вот да размести листата, но под условие, че Реформаторският блок реализира евромандат, както и при условие, че предварителните нагласи се реализират в полза на един от кандидатите в листата на тази формация.