Карат министрите да декларират всяка среща извън службата

Министрите, областните управители и кметовете да бъдат задължени да обявяват публично с кого и кога се срещат извън кръга на службата си. Това предвижда преправеният законопроект за борба с корупцията по високите етажи на властта, който вицепремиерът Меглена Кунева ще предложи отново на Министерския съвет, пише в.“Сега“.

Все още не е ясно каква ще е позицията на ГЕРБ по новия вариант. Той може да бъде внесен повторно в парламента едва през декември, тъй като беше отхвърлен през септември и сега изтича срокът, след който може да се вкара за ново обсъждане.

Текстовете са заимствани от практиката на Европейската комисия, чиито членове са длъжни да описват в специален регистър контактите си, за да няма съмнения за конфликт на интереси. Предлага се министрите, управителите и кметовете да се отчитат по същия начин в интернет.

Става въпрос само за разговори с хора, които са външни за службата им. Контролът ще се осъществява от Бюро за борба с корупцията, в което трябва да се слеят комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и част от Сметната палата.

Еврокомисарите имат Кодекс за поведение, който беше приет през 2011 г. Целта е да не се допускат нерегламентирани срещи, получаването на подаръци, както и да се избегнат проблеми с назначения в частния и в консултантския бизнес на бившите комисари. ЕК забрани на най-висшите си представители да прекарват ваканции на яхти, притежавани от олигарси, и да ползват самолети на диктатори. Комисарите не могат да “приемат гостоприемство, освен когато е в съответствие с дипломатическата вежливост“.

Бившият еврокомисар Джон Дали бе принуден през декември 2012 г. да напусне поста си в комисията “Барозу“ заради съмнения за нерегламентирани контакти с представители на тютюневата индустрия. Основанието за оставката на Дали бе заключение на ОЛАФ, че малтиецът е имал тайни срещи с представители на тютюневи компании, които срещу заплащане са искали промени в тютюневото законодателство на ЕС в тяхна полза. Той обаче отрича подобни срещи и дори заведе дело срещу ЕК, като твърди, че е бил принуден да депозира оставката си, а не е направил това доброволно.

През септември съпротивата на народните представители беше основно срещу начина на избор на директора на бюрото и приемането на анонимни сигнали. В закона се предлагаше директорът да се номинира от Министерския съвет и да се назначава с указа на президента. Това обаче не се хареса на депутатите, които настояха изборът да се осъществява от парламента, за да се гарантира независимост. Затова са предложени още два варианта за назначаване, които ще бъдат дискутирани с депутатите преди внасяне на новия вариант на закона. Единият предвижда да се приеме искането парламентът да избира, а президентът да назначава. Другият вариант е да се създаде комисия от 16 души за избор на директора. Осем от тях ще представляват всяка една парламентарна група, а останалите осем ще бъдат разделени поравно между Висшия съдебен съвет и правителството.

В новия вариант на закона има текстове, които разписват детайлно как трябва да се подават анонимните сигнали, как ще се образуват, дори е одобрен и формуляр за попълване, разказаха източници от Реформаторския блок. Депутатите се възпротивиха срещу анонимките заради опасенията, че това може да се превърне в инструмент за политически гонения, особено ако директорът на националното бюро се назначава от МС и президента.