България започна подготовка за председателството на ЕС

България стартира подготовката си за поемане на председателството на ЕС, планирано за втората половина на 2018-а - от юли до декември. Предизвикателството е огромно - ние ще определяме политическия дневен ред на Съюза, а страната ни ще бъде домакин на стотици събития, отчетоха вчера експерти на първа работна среща с родните медии. В нея се включиха зам.-министърът на културата Боил Банов, началникът на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева Мария Карабельова и съветникът й по европейски въпроси Яна Дочева, проф. Ингрид Шикова - преподавател по "Политики на ЕС" в СУ, и шефът на "Галъп" Първан Симеонов.

"Опитът на досегашните страни председателки, който ние внимателно сме проучили, показва, че по време на мандата си те провеждат близо 700 политически срещи и около 500 културни мероприятия. На тях присъстват между 800 и 1000 журналисти от над 50 държави", отчете Карабельова. По време на последното гръцко председателство е имало близо 15 000 обеди и 10 000 вечери. В инициативите се включват 1300 души, без доброволците. Всяко председателство струва между 50 и 100 млн. евро. Опитът на Латвия и Полша обаче показал, че инвестициите се връщат, най-вече през увеличаване на туристическия поток и рекламата за местния бизнес. Варшава акцентирала върху родното производство. Например залата, в която се провеждали ключовите срещи на високо ниво, била обзаведена само с мебели тяхно производство и индустрията дръпнала напред. "Страна като България може да си позволи малко по-скромно председателство, но трябва да има конкретни цели, които да постигне", посочи проф. Шикова. Зам.-министър Банов обяви, че ще има публична дискусия за изработване на мото и лого на българското домакинство.

Социологът Първан Симеонов представи резултати от проучване за нивото на информираност на обществото за нашето председателство на ЕС. 80% от хората не разбират за какво става въпрос, само 3% знаят кога ще се състои. "Това в някаква степен е логично - председателството е далеч във времето, пък и от дневния ред на хората. Затова комуникационната стратегия, готвена от Министерство на култура, е изключително важна за популяризирането му", коментира Симеонов.