Икономическият национализъм направи Източна Европа по-издръжлива

Заплахата от рецесия, надвиснала над германската икономика, е добър тест за твърдениeтo на някои икономисти, че източноевропейските икономики в действителност са колонии на значително по-голямата си съседка, пише Леонид Бершидски в свой анализ за Bloomberg.
 

По всичко личи, че националистическите правителства в Полша и Унгария са успели да намалят достатъчно зависимостта си от забавянето на германската икономика. Другите страни също трябва да предприемат стъпки в подобна насока.

Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Румъния дължат поне част от скорошния си внушителен икономически растеж на Германия. Компаниите от най-голямата европейска икономика интегрираха тези страни в износно ориентираните си продуктови вериги, помагайки да се намали безработицата в тях, да се поставят стандарти за условия и качество на труда.
 

Общият стокообмен на тези пет страни с Германия достигна 325,3 млрд. евро (360,8 млрд. долара) през миналата година, което надвишава с 63% стокообмена между най-голямата европейска икономика и Китай. За всички източноевропейски държави германският е най-големият износен пазар.
 

Свиването на германската икономика през второто тримесечие и очакванията за ново такова през следващото изпратиха предупреждение към Източна Европа. Растежът в региона вече се забави, като за някои страни шокът е по-болезнен, отколкото за други, сочат последните данни за индустриалното производство.
 

За момента Румъния и Чехия изглеждат най-засегнати, докато Унгария, Полша и Словакия удържаха на забавянето. Кое е различното, което направиха Будапеща, Варшава и Братислава?
 

Всички пет източноевропейски икономики страдат от недостиг на кадри на пазара на труда след годините на ниска раждаемост и висока емиграция. Ниските нива на безработица тласкат ръста на заплатите и вътрешното търсене. В четири от петте страни – Словакия е изключение, продажбите на дребно отчитат здравословен растеж. Вътрешното търсене е най-високо в трите страни с най-експанзивни фискални политики – Румъния, Унгария и Полша.
 

В същото време Полша, Унгария и Чехия въведоха осъзнати политики, целящи да намалят зависимостта им към Германия. През 2000 г. 42% от износа на Чехия беше насочен към Германия, но делът му спадна до 32% през 2018 г. Будапеща и Варшава също намалиха експортната си зависимост от Германия съответно с 10 и 7 процентни пункта за същия период, но те направиха и още нещо - Полша например вече произвежда повече завършени продукти, отколкото междинни стоки.
 

По всичко личи, че перфектната точка на максимална устойчивост към германското неразположение се намира между фискалната експанзия и удачната стратегия за износна диверсификация.
 

Източноевропейските правителства, които остават верни на този политически микс, са описвани като „популисти“, а техният икономически национализъм често е поставян под въпрос.
 

Въпреки че техните нелиберални практики подценяват основните свободи, подпомагат корупцията и понякога подкопават върховенството на закона, по всичко личи, че икономическата им визия се отплаща – най-малко докато пазарът на труда се задържи в тези показатели и инфлацията остане управляема.
 

Румъния се присъедини по-късно към Европейския съюз и стартира от по-ниска база в сравнение с останалите страни членки, пише още в анализа. Тя нямаше достатъчно време, за да диверсифицира износа си или да засили производството на завършени стоки, така че е по-силно изложена на влияние от икономическо забавяне в Германия или в еврозоната като цяло. Словакия е изправена пред същия риск заради външната си зависимост от германските автомобилни производители и факта, че е приела еврото, което ѝ пречи да контролира монетарните стимули, подобно на съседните ѝ страни със собствени валути.
 

„Германия не е лоша страна, от която да си зависим – нейният мощен износен двигател остава надежден дори на фона на глобалните търговски войни“, пише още Бершидски. Според него обаче важното за източноевропейските държави, спечелили от германските инвестиции и станали подвластни на случващото се в страната заради тях, е да не допуснат зависимостта им към най-голямата европейска икономика да стане нездравословна.

Bloomberg TV Bulgaria