Одобриха създаването на модерна система за граничен контрол

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз постигнаха политическо споразумение относно създаването на Системата за Влизане/излизане, която има за цел да допринесе към увеличаване сигурността на европейските външни граници.

По-конкретно, новата система ще замени настоящата практика на ръчно подпечатване на паспортите с електронно отчитане на това кой влиза на територията на Европейския съюз, с какъв документ за самоличност, както и в колко часа през кое КПП.

Целта е да бъдат засичани лицата, пресрочили разрешения им кратък престой, разкривана самоличността на лицата без документи, както и записване на откази за влизане.

В хода на преговорите по досието, българските евродепутати Mariya Gabriel и Емил Радев си сътрудничиха тясно с основния преговарящ от страна на ЕП, който е от същото политическо семейство на Европейската народна партия като тях. С общи усилия и въпреки някои негативни настроения в рамките на преговорите, те успяха да гарантират въвеждането на единно калкулиране на престоя на граждани на трети държави на територията на целия ЕС, включително и България.

По този начин ще бъде премахната пробойна в европейската и българската сигурност, позволяваща на гражданите на трети държави да излизат от шенгенски държави в България и да се връщат обратно в шенгенски страни, изкуствено удължавайки позволения им краткосрочен престой в Шенген, без да напускат територията на Европейския съюз.

Изходът от преговорите е голяма победа за България, която, въпреки че официално не е член на Шенген, прилага шенгенското законодателство и изисквания. С изчисляването на престоя в България с шенгенска виза или въз основата на безвизово споразумение в единното калкулиране на краткосрочното пребиваване на територията на ЕС на граждани на трети държави, Европейският съюз предприема решителна стъпка напред в практическото включване на България в засиленото сътрудничество между шенгенските държави.

Това е продължение на друг успех, постигнат след продължителни преговори - включването на България в Европейската гранична и брегова охрана, която дори бе официално открита на КПП Капитан Андреево през ноември 2016г.

Споразумението за Системата за Влизане/Излизане ще бъде одобрено от Комисията по правосъдие и вътрешни работи на ЕП през юли т.г., като гласуването в пленарна зала се очаква да бъде през есента. Системата ще започне да функционира не по-рано от 2020г.

Европейския парламент прие доклада на варненския депутат Емил Радев относно създаването на общи минимални стандарти в гражданското производство. Дискусиите за хармонизиране на гражданския процес в ЕС стартираха още преди две десетилетия с представянето на т. нар. Доклад Storme. Като резултат от това, ЕС предприе мерки с цел сближаване на правилата в гражданското производство на държавите-членки, които обаче не са достатъчни.

Докладът съдържа резолюция и анекс, който предлага текст на директива, с конкретни препоръки за създаване на общи минимални стандарти в гражданското производство на ниво Европейски съюз.

Трябва да се отбележи, че гражданското производство е неразделно свързано с основното право на справедлив процес и ефективно средство за защита, гарантирани от чл. 47 на Хартата за основни права на Европейския съюз и от чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Ето защо на гражданите трябва да се предостави правомощието да се позовават на тези права, където и да се намират в Съюза, както и да могат да отстояват тези права и да сезират съдилищата в други държави-членки, толкова лесно, колкото и в своята държава-членка.

Въвеждането на общи процесуални стандарти на Съюзно равнище безспорно ще доведе до повишаване на взаимното доверие сред съдебните системи на държавите членки и би гарантирало общо равновесие на основните процесуални правила при гражданскоправните спорове на равнище Европейски съюз. Повишеното доверие между съдебните системи на държавите членки от своя страна ще спомогне за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, както и ще доведе до по-засилено общо усещане за справедливост, сигурност и предвидимост в целия Съюз.

По-важното е, че общите минимални процесуални правила могат да допринесат за модернизацията на националните производства, за равни условия на бизнеса, и за повишен икономически растеж чрез ефективни и ефикасни съдебни системи, като се улесни достъпа на гражданите на ЕС до правосъдие.

Това предложение трябва да се разглежда като първа стъпка в процеса на по-нататъшна хармонизация и сближаване на системите на гражданското правосъдие на държавите членки и на създаването, в по-дългосрочен план, на Европейски гражданско- процесуален кодекс.