Селото, което пази обичаите на Персия

Историческото селище Абианех съществува още от 7-и век, когато арабите нахлуват в Персия. Тогава местните хора избягали от окупаторите в околните планини и пустини, най-вече за да се спасят от насилственото помохамеданчване.
Днес в дългата и тясна долина в планината Каркас, северно от Исфахан, са запазени няколко села, които все още пазят традициите на зороастрийците (древно религиозно малцинство, което съществува от 6-ти век пр.н.е.).
Едно от тях е Абианех. Селото се намира в подножието на Каркас, на 70 км югоизточно от Кашан в провинция Исфахан в Иран.
Древното селище е изградено от тесни, наклонени пътища и рушащи се кирпичени къщи с решетъчни прозорци и нестабилни дървени тераси.
Селото е с източно изложение, за да може слънцето да го огрява максимално, тъй като климатът тук е сравнително суров - през зимата има бури и минусови температури, а летата са хладни.
През лятото селото е оживено от туристи и местни жители, които се завръщат тук от градовете, за да прекарат лятната си отпуска. През последните години постоянното население на Абианех се е стопило до по-малко от 250 души, предимно възрастни хора.
Изолацията на селото обаче помага за запазването на културата и традициите на неговите основатели. Много от възрастните жители говорят персийски, който иначе е изчезнал още преди няколко века.
Местното облекло също е наследство от древните времена - жените носят традиционна носия от бял дълъг шал с цветни флорални мотиви, цветни рокли и потури, които са се носели преди много столетия. Най-впечатляващата сграда в селището е джамията от 11-ти век, направена от орехово дърво михраб. В района има и три крепости.