Извади ли си Западът поуки от Афганистан?

След края на мисията в Афганистан вече няма да има широкомащабни военни операции за подпомагане на демократичното изграждане на нации. Военните интервенции обаче ще продължат, твърди в коментара си Николас Бусе.

В края на годината НАТО изтегля бойните си подразделения от Афганистан. С това приключва една епоха и то не само за Афганистан, но и за световната политика. Да, и в бъдеще ще има войни, малки и големи, далечни и близки. Можем обаче да бъдем относително сигурни, че в обозримо бъдеще Западът, в случая в лицето на НАТО, в близко време няма да провежда широкомащабни военни операции за подпомагане на демократичното изграждане на нации. Налагането на демокрацията и правовата държава в Хиндукуш беше свързано с огромни разходи както за частите на НАТО, така и за местното население. И успехът на това начинание е само частичен. Историческа ирония е, че стигаме до този извод едва в края на една операция, която беше планирана съвсем другояче.

Налагане на демокрация

Не да поддържа сигурността и да налага мир, а да премахне Ал Кайда беше една от основните цели на бившия американски президент Джордж Буш. И тъй като това само по себе си не доведе до стабилност, западните войници трябваше да участват в изграждането на едно ново обществено образувание, също както и в Ирак. В концептуално отношение Джордж Буш си остана в плен на времето. Външнополитическият дискурс в САЩ и в големи части от Европа след Студената война се базираше на убеждението, че светът ще стане по-сигурен и по-добър, ако все повече общества следват основните принципи на либералната правова държава. Многото големи и по-малки военни интервенции, продиктувани от този начин на мислене, имаха сравнително минимален успех.

Този процес протече най-успешно на Балканите, които обаче се отличават значително от другите случаи в един важен аспект. Перспективата за членство в ЕС направи местните политически елити по-умерени, макар че военните действия там не са приключили и до днес. В ислямския свят не съществува подобен стимул, така че остарелите традиции винаги се налагаха и продължават да се налагат. И когато налагането на западния модел на демокрация е съпътствано от регионални конфликти - както в Ирак, това може да доведе до разпадането на цели държави. Досега в Афганистан това не се е случило. Само че реално погледнато, мисията на ИСАФ дискредитира идеята за поддържане на сигурността и изграждане на общество по западен образец под военното ръководство на чужди държави.

Вярно е, че много афганистански момичета вече могат да посещават училище, но същевременно хиляди хора станаха жертва на атентати и боеве. Повечето от тях бяха избити от талибаните, но накрая този факт остана изцяло встрани от обществената дискусия. Хората в участващите в мисията чужди държави вече не желаеха тази мисия. Мнозинството от афганистанците - също. Сега НАТО предоставя страната на местните сили за сигурност, въпреки че и те не очакват някакво подобрение сигурността.

Перспективите

Кратката въздушна война преди три години в Либия показа, че не е толкова лесно да се вадят поуки от натрупания опит. Отново водени от стратегически и хуманитарни мотиви, западните държави предприеха нова интервенция. Този път без сухопътни войски. Алиансът хвърли своите бомби и след това остави Либия на произвола на съдбата. И резултатът не беше по-добър. Днес Либия е една разпокъсана и притисната от милиции и терористи страна, а боевете продължават.

А сега? Много политици сигурно са се надявали, че след Афганистан вече няма да има никакви чуждестранни военни мисии. Но кризата в Леванта отново принуди Запада да действа. Дори не му остави време за "стратегически размисъл". Т.нар. "Ислямска държава" представлява непосредствена заплаха тъкмо за Европа. Може би още по-сериозна, отколкото терористичните лагери в Хиндукуш навремето. Джихадисткият "туризъм" на много млади европейци се превърна в сериозен проблем на сигурността. Притиснат от обстоятелствата, президентът Обама разработи нов модел. Атаките се осъществяват по въздуха, както в Либия. Този път обаче местните войски трябва да бъдат обучени за сухопътни бойни действия и да бъдат снабдени с оръжия. С днешна дата е трудно да се каже дали този план ще има успех. В Ирак все има остатъци от някаква армия, на която може да се разчита. В Сирия обаче - не. Опитът все пак си заслужава. Поне за този, който не иска отново да окупира цели държави. Във въздушните нападения сега участват и регионални сили като Саудитска Арабия и Катар. И това е важна крачка за изваждането на тези страни от ролята им на зрители, при която те много често играеха двойна игра. Нациите, които трябва да бъдат подпомогнати, са техни съседи.

Николас Бусе (Frankfurter Allgemeine Zeitung)
www.faz.net
Всички права запазени.
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main