The Washington Post: Някои любопитни особености на руското лобиране в САЩ

Статия на професор Даниел Дрезнер за американския вестник The Washington Post

Искам да съм откровен: тази нощ нямах намерението да пиша по тази тема. Но късно вечерта попаднах на статия на Люк О’Брайън в изданието Politico, която беше посветена на опитите за лобиране и организиране на ПР кампании във Вашингтон, целящи подобряването на имиджа на Русия в САЩ. Беше ми интересно да я прочета.

1. Първата интересна особеност е свързана с дружеската мъжка симпатия на конгресмена Дана Рохрабахер към Владимир Путин. В първия случай, описан от О’Брайън, някъде през 90-те години републиканецът Рохрабахер, депутат на Камарата на представителите на САЩ, бива победен на канадска борба в един евтин вашингтонски бар. Неговият противник е жилест заместник-председател на правителството на Санкт Петербург на име Владимир Путин. О’Брайън пише: „След около 20 години републиканецът от окръг Калифорния все още има слабост към авторитарния руски президент”.

2. Втората особеност е „неясният резултат от лобирането”. ПР агенцията Ketchum е получила от Кремъл над 60 млн. долара. Останалата част от историята е изпълнена с отстъпления като „Публикуваният отчет на Ketchum и лобистите на агенцията демонстрира доста ниската ефективност на развитата дейност, за която бяха платени милиони”. Единственият осезаем успех, който О'Брайън приписва на Ketchum е положителният резултат на посредничеството, осигурило публикуването на статия на Путин от септември 2013 година в The New York Times.

3. Учудващата неспособност на руските чиновници да осъзнаят механизма на лобирането. Културните различия са били очевидни. Според О’ Брайън, те не са могли да разберат защо публицистите не могат просто да подкупят журналистите или да ги манипулират. „Не всички руски депутати са корумпирани, легитимното лобиране също има своето място, но то, за съжаление, все още до значителна степен се изразява в подаването на пликове под масата”, смята бившият председател на Американско-руския бизнес съвет Ед Верона.

4. На четвърто място е авторът поставил „важната роля, която в тази история е отредена на Стивън Сегал”.

5. Петата особеност, на която вероятно трябва да се обърне внимание, е „съмнителното и странно поведение на Рохрбахер на председателския му пост в подкомитета на Камарата на представителите”.

За свидетел на разглеждането на украинската криза Рохрабахер избра Антъни Салвиа - директор на Американския институт в Украйна, който е една малко известна неправителствена организация, пише О’Брайън. Авторът отбелязва, че Салвиа е пропуснал да спомене факта, че се явява и директор на ПР кампанията на Global Strategic Communications Group, която през 2005 година се зае с лобирането на интересите на ръководството на партията „Родина", която в този момент беше оглавена от Дмитрий Рогозин.

Фактът, че Салвия не беше идеалният свидетел, който да коментира ситуацията в Украйна, явно не е бил отчетен от Рохрабахер.

*Статията е преведена със съкращения.

Източник: Washington Post, ФБР.bg