На всеки 5 минути един румънец напуска – 3,5 млн. за 10 години

Младите хора в Румъния се чувстват изоставени от политиците и напускат родното място, за да търсят късмета си в чужбина. Има обаче и такива, които хранят надежда за по-добро бъдеще в страната.

От летището в Яш до Пиатра Неамт има около 160 километра - около два часа път с кола. "Все още нямаме магистрали. И това през 2018 година! В региона Молдова няма дори и малка отсечка", отсича сърдито шофьорът Нику, който ме вози до Пиатра Неамт, разказва Медана Вайдент в материал за Дойче веле, цитирана от dnes.bg.

Регионът Молдова в Североизточна Румъния е богат на туристически забележителности. Сред тях са идиличните местности, историческите винарски изби и манастирите с прочутите фрески, които са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Само че след промяната през 1989 година регионът не се развива така, както се надяваха мнозина. Индустрията беше съсипана. Последваха масова безработица и вълна от заминаващи за чужбина хора. Особено в селските райони много деца живеят без родители. Оставени в повечето случаи на грижите на баба и дядо.

Около 3,5 милиона румънци са напуснали страната през последните десет години. Доклад на ООН показва, че след Сирия Румъния е страната с най-голяма диаспора в чужбина. По данни на националния статистически институт в Букурещ на всеки пет минути и 27 секунди един румънец напуска страната.

Шофьорът Нику с гордост разказва, че дъщеря му започнала да следва в Яш. И вече се записала за курс по немски език с надеждата един ден да работи в Германия.

Може ли обаче да се сърдим на младите? Остава надеждата, че един ден вече няма да има причина младите хора да напускат страната. Надеждата, че младите ще виждат своето бъдеще тук, а не в чужбина. Защото т. нар. "изтичане на мозъци" не е абстрактен феномен, то се усеща навсякъде. Това е някакъв омагьосан кръг, който трябва да бъде разкъсан.  Вездесъщата корупция, обърканите политически отношения и разделението на обществото тласкат много млади хора да търсят късмета си в чужбина. А това се отразява на цялостното развитие на Румъния. В страната има остър недостиг на лекари, медицински сестри, занаятчии, инженери и компютърни специалисти.

Носители на надежда

Пиатра Неамт е град с богата история. В центъра на града е историческият ансамбъл на княжеството на Стефан Велики, който е най-значимият молдовски княз, управлявал провинцията почти 50 години през 15-и век. Произходът на името Пиатра Неамт, което в буквален превод означава "немски камък", не е ясен. Втората част от името Неамт (немски) сигурно е препратка към германските преселници, които са дошли по тези земи през Средновековието. В града има и панелки, които пък напомнят за комунистическото минало. Улиците са чисти, а хората са приветливи.

Запазена марка на града е Младежкият театър. Тази година той празнува 60-ия си рожден ден. Много от изявените актьори и режисьори в Румъния са започнали своята творческа кариера именно тук. Младежкият театър в Пиатра Неамт е организирал и първия международен театрален фестивал в Румъния, който вече има 30-годишна история.  Много често дори се говори за "феномена Пиатра Неамт".

Режисьорката и драматуржка Джанина Карбунариу е директор на театъра от една година. Тя е известна не само в Румъния, но и в чужбина. Нейни спектакли жънат успехи на международни фестивали като този в Авиньон, например. В своите пиеси тя се занимава с диктатурата на Чаушеску, с корупцията, миграцията и глобализацията. В последната си постановка - "Work in Progress" тя работи с млади артисти от цяла Италия и разглежда под лупа европейския трудов пазар.

Става дума само не само за младите италианци, а и за работници от Източна Европа, както и за мигрантите. "Беше интересно да разбера, че експлоататорските механизми действат навсякъде еднакво", споделя Карбунариу. 41-годишната режисьорка постоянно търси диалога с обществото в този град. В повечето постановки на Младежкия театър неизменно има препратки към съвременна Румъния и Европа. След представленията публиката може да задава въпроси на творците. "Това е наш дълг като творци. Ние не можем да променим света, но с помощта на театъра и изкуството можем да го направим по-разбираем. Театърът подтиква към размисъл. А това не е никак малко", споделя Джанина Карбунариу.

След спектакъла срещам 18-годишните Виорела и Георге. Те са силно впечатлени. Георге дори си мечтае да следва актьорско майсторство и някой ден да стане член на трупата. Виорела иска да стане инженерка по астронавтика. Двамата разказват, че спектаклите на театъра се обсъждат много интензивно. В училище, у дома и сред приятели. Питам Виорела дали мисли да замине в чужбина след следването си. "Не! В никакъв случай! Най-много за да получа магистърска степен. Много от моите връстници обаче смятат да отидат в чужбина. На мен Румъния ми харесва. И ще се радвам, ако мога да допринеса по някакъв начин за положителното ѝ развитие", заключава тя.