Обикновен търговец стои в основата на националния символ на САЩ

Прочутият американски символ Чичо Сам отбелязва рождения си ден на 7 септември. Образът се появява през 1813 г. по време на Британско-американската война.

Проспериращият месопреработвател Самюъл Уилсън получава договор за доставка на говеждо месо за военната база Трой край Ню Йорк. Месото е транспортирано в бъчви, които в качеството на собственост на правителството, са маркирани с инициалите „U.S.”. Един часовой - ирландец, запитан какво означават тези букви, за пръв път ги свързва с името на доставчика Чичо Сам (Uncle Sam). Изразът бързо придобива разпространение, постепенно всичко маркирано с инициалите U.S. започва да се свързва с Чичо Сам.

Именно тази версия официализира и Конгресът на САЩ с резолюция от 15 септември 1961 г., като признава търговецът Самюъл Уилсън за прототип на израза, считан за национален символ на страната - Чичо Сам.

На 13 март 1952 г. нюйоркски вестник публикува и първото известно изображение на Чичо Сам. Традиционният образ в основата си е дело на художника Томас Наст в серия политически карикатури, публикувани през втората половина на 19 в.

Чичо Сам е слаб, възрастен мъж с бял цвят на кожата, със сериозна физиономия, бяла коса и със старомодна козя брадичка, облечен е в националните цветове на САЩ. Образът му получава особена известност по време на Първата световна война. Тогава той е изобразен на плакат, приканващ доброволци да се запишат в американската армия и да вземат участие във войната в Европа.

От плаката Чичо Сам гледа сурово и сочи с пръст напред, а текстът отдолу гласи: „Ти си ми нужен в армията на Съединените щати” (I want you for U.S. army). Художникът Джеймс Монтгомъри Флаг, нарисувал този плакат през 1917 г., признава, че е използвал своя образ като модел за лице на Чичо Сам.

Всъщност идеята за това изображение е взета от аналогичен британски вербовъчен плакат, на който също в такава поза е изобразен лорд Китченер. Флаг дори нарисувал и алтернативен плакат, на който Чичо Сам пак така втренчено гледа напред, но не сочи с пръст, а стои с ръка на хълбока.

Визуалното въздействие обаче на този плакат без ефектния жест не е така силно и скоро след Първата световна война е забравен.

dariknews.bg