Кризата: Франция отново става „болният човек на Европа“

Британски и американски издания се спират на развоя на протестите срещу повишаването на данъците във Франция и отстъпките, направени от правителството на премиера Едуар Филип.

"Еманюел Макрон плаща за високомерието си, пише в коментар лондонският в. "Таймс", цитиран от БТА и dnes.bg. Президентът се домогна до властта като радетел за френско възраждане, вярвайки, че е миропомазан да изхвърли стария ред, пише изданието. Забързан да прави реформи, новият президент допусна, че победата му с 66 процента от гласовете му дава мандат да промени Франция по модерен и либерален начин. Вчера обаче Макрон се огъна под натиска на триседмичния бунт, но отстъпките, които направи, бързо бяха отхвърлени от протестиращите, които заявиха, че все още планират демонстрация в събота“.

Британският в. "Гардиън" пише, че кризата на Макрон във Франция е опасна за цяла Европа. Екстремистките сили ликуват заради затрудненото положение на президента, коментира изданието. А крайната им цел е да поемат управлението на целия континент. В името на Европа Макрон се нуждае от помощ, а не от презрение или омраза, подчертава всекидневникът. Според него младият реформистки лидер, обещал "европейски ренесанс", се бори на кормилото на държава, която бързо се превръща отново в "болния човек на Европа".

Многозначителен момент миналата седмица беше, когато през почивните дни протестиращите обезобразиха лицето на статуята на Мариана - символът на републиката, до Триумфалната арка в Париж, припомня вестникът. Ако тези страсти се разгръщат във Франция, ще бъде засегнат и целият континент, а не само политическата кариера на един човек, смята авторът на "Гардиън".

В. "Файненшъл таймс" отбелязва, че Макрон не е успял да преодолее уклона на френските президенти да правят резки завои, макар че често е обвинявал предшествениците си, че като са се съгласявали прекалено лесно да правят обратни завои, не са позволили Франция да модернизира икономиката си и социалната държава и са причина за общественото презрение срещу политическите елити. Сега обаче Макрон направи своето отстъпление, за да спаси програмата си от реформи и вероятно и президентството си.

В."Вашингтон пост" изтъква, че протестиращите във Франция са част от глобална ответна реакция срещу данъците, свързани с климатичните промени. Единственото най-ефективно оръжие в борбата срещу промените в климата са данъците - налагане на разходи на онези, които увеличават парниковия ефект, смятат икономистите. Но както научи през последните три седмици френският президент Еманюел Макрон, въвеждането на такива данъци може да се превърне в политическа експлозия.

Макрон едва ли е сам в безсилието си. Лидери в САЩ, Канада, Австралия и навсякъде по света се изправиха пред яростна опозиция в усилията си да наложат цени на въглеродните емисии. Но френският обрат беше особено обезсърчителен за специалистите по промените в климата, защото се случи точно когато делегати от цял свят се събираха в Катовице за голяма конференция, за да дадат тласък на мерките за опазване на климата.

"Както навсякъде другаде, въпросът във Франция е как да се съчетаят екологията и равенството", посочи Брюно Котре - изследовател от Парижкия институт за политически проучвания. Стане ли дума за околната среда, гражданите виждат най-вече наказателни политики, още и още данъци. Никой няма решение, и само можем да наблюдаваме бедствието, случило се във Франция заради това".