„Опустошително“ затопляне заплашва норвежките арктически острови

Ледената покривка на арктическите острови Свалбард в северната част на Норвегия се топи по-бързо от почти всяко друго място на Земята, а по-честите лавини, дъжд и кал могат да причинят опустошителни изменения до 2100 година, предаде Ройтерс, цитирана от Дарик.

Норвежки учени представиха доклад, в който се твърди, че наблюдаваната климатична промяна на архипелага, където живеят около 2300 души, а административният център Лонгирбюен е на 1300 км от Северния полюс, са показател за риска в цяла Арктика - от Аляска до Сибир.

От началото на 70-те години на ХХ век средната температура на островите Свалбард се е повишила с 3-5 градуса по Целзий, а до 2100 г. може да се повиши с общо 10 градуса, ако парниковите емисии продължат да се увеличават. Общо за света, температурата се е повишила с 1,8 градуса.

 
Ледът поддържа много сгради, пътища и летища в Свалбард. Неговото стопяване ще предизвика множество лавини, свлачища и киша, изчезване на ледници и ще застраши оцеляването на дивите животни. Белите мечки и тюлените например разчитат на леда, за да улавят своята плячка.

"Затопляне от 10 градуса с произтичащите от него усложнения за арктическата природа и за зависимите от леда животински видове, ще бъде опустошително", каза Ула Елвестуен - министър по въпросите на климата и околната среда. "Употребата на нефт и газ трябва да намалее," добави Елвестуен.

Норвегия ще трябва да увеличи инвестициите за преместването на сгради от евентуалните трасета на лавини, както и изграждане на по-дълбоки основи на сградите и друга инфраструктура.

"Основното послание в доклада е, че измененията протичат толкова бързо", каза Ингер Хансен-Бауер - ръководител на изготвилия доклада Норвежки център по климата. 

"Днес се обръща голямо внимание на снежните лавини, но свлачищата през лятото също трябва да се вземат предвид," каза водещият автор на доклада Кетил Исаксен от Норвежкия метереологичен институт.