Европа и светът остават разделени за ситуацията във Венецуела

Въпреки, че ЕП призова държавите членки да признаят Хуан Гуайдо като „единствения легитимен временен президент на Венецуела”, редица страни от Евросъюза нито са признали, нито са подкрепили лидера на опозицията за ръководител на южноамериканската държава. Сред тях са Италия, Гърция, Румъния, Ирландия и други. Три от държавите в общността - Белгия, Швеция и Финландия изразиха подкрепа, но не признаха Гуайдо за президент, пише „Политико”, цитиран от Дарик. 

Светът остава разделен за ситуацията във Венецуела, Европейският съюз също. Сред държавите, които открито подкрепят опозиционния лидер Хуан Гуайдо, са Съединените щати, Бразилия и Аржентина. Зад настоящия президент Николас Мадуро обаче застанаха страни като Русия, Китай и Турция.

В Европейския съюз отношението към събитията във Венецуела също e разнопосочно. Италия, Гърция, Румъния, Словакия, Словения, Кипър, Малта и Ирландия не са обявили, че признават Гуайдо за легитимен президент, не са изразили и подкрепа за него. Италия дори блокира съвместното изявление на ЕС, поставяйки висшия представител по външните работи Федерика Могерини, която е италианка, в ситуация да направи изненадващо сложно изявление, в което сама си противоречи.

Много страни от ЕС, включително големите сили на Блока като Франция, Германия и Великобритания, официално признаха Хуан Гуайдо в понеделник като временен президент на Венецуела, след като президентът Николас Мадуро пренебрегна искането за обявяване на нови избори. Но други страни от ЕС, включително Белгия, Финландия и Швеция, не признаха Гуайдо, председателя на парламента, и излязоха само със съобщения за подкрепа за него.
 
Днес Националното събрание на Венецуела (еднокамарния парламент), контролирано от опозицията, прие закон за преход към демокрация и възстановяване на конституционния ред в страната, съобщиха световните медии.

Междувременно Главата на Римокатолическата църква папа Франциск заяви, че е готов да предложи своето посредничество, за да се регулира венецуелската криза. Той не изключва посредничеството на Светия престол като последна мярка, след като всички други бъдат изчерпани.