Защо терорът няма да донесе успех на Ислямска държава?

Атаките на 11-ти септември 2001 година бяха изключителен тактически успех за Ал Кайда, защото бяха удари в медийната столица на света и столицата на Съединените щати. С други думи, случилото се получи най-широкия възможен отзвук, отбелязва Си Ен Ен, цитирани от dnes.bg. Ако тероризмът е форма на представление, където извършителят се стреми към колкото се може повече зрители, то никое събитие в човешката история не е било наблюдавано от по-голяма световна аудитория, както нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона.
В дните след черния 11-ти септември имаше множество дискусии доколко тези атаки си приличат с японския удар по Пърл Харбър. И в двата случая нападенията са изненадващи и вкарват САЩ във война. Но има и друга прилика.
Пърл Харбър е огромен стратегически триумф за Японската империя, но накрая води до грандиозен провал – в период от 4 години след удара по американската военна база империята е съкрушена.
По същия начин 11-и септември е успех за Ал Кайда, който в крайна сметка води до сваляне на талибанската власт в Афганистан, елиминиране на Осама бин Ладен и в голяма степен на цялата му организация.
Осама искаше да предизвика революции в целия Близък изток, да принуди американските съюзници в региона да сведат глави и да бъде установен талибански режим. Но ефектът беше точно обратен и тактиката с използване на насилие се оказа голяма и фатална грешка.
Ислямска държава прави нещо много сходно. Организацията се представя за защитник на мюсюлманите и тяхната религия, но в същото време изгаря жив йордански пилот, който е мюсюлманин. И някак си целта за установяване на халифат в Близкия изток се превръща в цел само на екстремистите, но не и хората, изповядващи исляма в този регион.
Какво ни казва историята за подобни опити за налагане на политически и религиозни убеждения?
В началото на 20-ти век анархистите стоят зад множество покушения и бомбени атентати. През 1901-ва г. анархист убива американския президент Уилям Маккинли. Друг взривява фургон на Уолстрийт и убива над 30 души (което е най-кървавият терористичен акт в Ню Йорк до атаките от 11-ти септември). Ползите за анархисткото движение – никакви. Идеологията им губи тежест и на практика умира.
Германската марксистка терористична група “Баадер-Майнхоф”, известна като фракцията “Червена армия”, е отговорна за смъртта на повече от 30 политически фигури, бизнесмени и американски военни през 70-те и 80-те години. И пак никакъв съществен резултат.
Както отбелязват от Си Ен Ен, в историята има изключения. И то някои особено големи.
Като създаването на израелската държава например. След края на Втората световна война британските окупатори в палестинските територии са изтласкани от екстремистка израелска организация, водена от Менахем Бегин. Впоследствие той става премиер на израелската държава и дори получава Нобелова награда за мир.
На около 500 километра от мястото, където йорданският пилот беше изгорен жив от Ислямска държава, преди 7 десетилетия двама британски войници са обесени на дърво. А екзекуцията е извършена от отряд, командван от Бегин.
Но Великобритания не реагира с пряк отговор на това двойно убийство. Обединеното кралство изтегля контингента си от Палестина и така павира пътя за създаването на израелска държава през 1948-ма година.
Това обаче е изключение и в общия случай тероризмът не помага за постигане на дългосрочни цели. Насилието води до естествен край на всяка радикална групировка.
За Си Ен Ен след убийството на йорданския пилот Ислямска държава се е поставила точно в такава позиция.