Не искам до мен да живеят роми! Антициганизмът набира сили в Германия

Снимка: istock

"Не искам до мен да живеят роми" - 56% от участниците в една анкета в Германия подкрепят това твърдение. Други 60,4% са убедени, че ромите са склонни към престъпно поведение. А 49,2% са съгласни ромите да бъдат изтласкани от централните части на градовете. Това са резултати от изследване на университета в Лайпциг, проведено през 2018 година, предаде Дойче Велев.

"Синти и Рома са събирателни понятия за хора, които се отличават от останалите по своята националност, език, религия, уседналост и множество други характеристики."

Подобни проблематични твърдения, които се опитват да внушават, че ромите се различават от мнозинството от хората в едно общество, само допреди няколко години все още намираха място в някои от големите германски ежедневници. Срещу тези стереотипи се бори младежкото дружество от Берлин "Амаро Форо". От 2012 година насам те следят публикациите в берлинските печатни издания и се опитват да изострят чувствителността на обществото към проявите на антициганизъм.

Антициганизъм и дискриминация

"Антициганизмът е специфична форма на расизъм спрямо хора, които се самоопределят като роми или биват възприемани от множеството като хора с ромски произход", пишат от "Амаро Форо" на страницата си в интернет. Клишетата, свързани с ромите, често имат фатално отражение върху живота на хората от малцинството.

От 2014 година от културната организация документират подобни прояви на дискриминация. За тази цел са създали специален документационен център срещу проявите на антициганизъм (DOSTA). Освен от медиите, там събират и примери от други сфери на живота - става, например, дума за наличието на достъп до медицинско и административно обслужване. Само през 2018 година в DOSTA са регистрирани 699 случая на антициганизъм и дискриминационно отношение, като в тази бройка дори не влизат тези от медиите.

"В нашата работа установихме, че има голяма нужда от разяснителна дейност в германските медии", казва сътрудничката на "Амаро Форо" Андреа Вирих. Според нея, медиите не проявяват особена готовност да показват един по-различен образ на ромите от онзи, който е познат от клишетата. "Установихме, че в рамките на сегашните ни проекти не можем да променим тази картина, затова стартирахме едни нов 5-годишен модел за обучение на журналисти и фотографи", казва Вирих.

В различни практически занимания журналистите ще имат възможност да научат къде са скритите капани, кои заглавия на публикации или формулировки са дискриминационни и т.н. Същото важи и за надписите под снимки, като например този от една печатна медия, където четем следния текст: "В един жилищен блок в квартал Нойкьолн много хора се заразиха с коронавирус. В него живеят предимно ромски семейства".

"Това е типично клише и проява на антициганизъм, защото здравната тематика е изкуствено обвързана с представителите на едно малцинство", казва шефът на "Амаро Форо" Георги Иванов.

Проблемът с миграцията

Проблемът с миграцията в ЕС също често се обвързва с малцинства като ромското и се представя за "миграция по бедност". С това вървят и други свързани теми - например за проблемните квартали, бездомността, измамите със социални помощи и професионалната просия. В повечето случаи става дума за остарели стереотипи, които внушават, че всички роми са бедни и мамят.

"Точно тази картина бихме искали да променим с помощта на нашето обучение, включително и като стимулираме участието на повече журналисти от средите на самите роми", казва Зофиа Бихари, която участва в проекта за обучение на хората от медиите.

Курсовете стъпват върху резултатите от научни изследвания за наличието на някои антицигански стереотипи, включително и във фотожурналистиката. А в края на проекта ще бъде подготвена фото изложба, в която ромите няма да са представени чрез обичайните отрицателни клишета.