Климатичните промени променят коренно живота в Европа

Снимка: Bloomberg LP

Северна Европа ще бъде засегната от масови наводнения и пожари, както и горещини, ако светът не изпълни своите ангажименти по Парижкото споразумение и не ограничи повишаването на температурите до 1,5°С - 2°С до края на това столетие. В Южна Европа напротив - очаква се засушаване, горещини и намаляване на селскостопанската дейност, пише Инвестор.bg.

Така климатичните промени могат да се окажат една от най-големите разделителни линии за Европейския съюз, пише в коментар Politico. Европейското издание цитира заключенията на анализатори, интервюта с учени и документи, подготвяни за следващия доклад на ООН по темата, до които са получили достъп предварително.

България ще е сред най-засегнатите от засушавания страни в света

Около половината територия на България се очаква да бъде засегната от сериозни засушавания в следващите години. Това се вижда от нов доклад на ООН за сушата, публикуван тази седмица. В документа се посочва, че недостигът на вода и засушаването могат да нанесат щети от мащаба на настоящата пандемия и рисковете се увеличават с повишаването на температурите.

Северна България се очаква да е сред най-засегнатите територии от процесите като част от по-широкия дунавски басейн. Значителни части от дунавския басейн са засегнати от суша през последните години - особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Това се отрази на различни икономически сектори, зависими от водата, растителността и водната среда.

Очаква се честотата на засушаване да се увеличи и произтичащите от това ниски нива на водата в региона да бъдат по-често срещани, особено през лятото и особено в югоизточните части на дунавския басейн, където попадат териториите от Северна България.

Според очакванията климатичните промени ще имат най-голямо отражение върху развиващия се свят. Милиарди хора няма да имат достъп до питейна вода, милиони ще бъдат застрашени от глад, а местата около Екватора ще бъдат обхванати от невероятни жеги, дори и да бъдат изпълнени заявките за намаляване на емисиите.

Като цяло хората обаче не са много наясно какво точно означава това - те не знаят как климатичните промени ще ги засегнат лично, коментира Пиърс Форстър, директор на Международния център за климата "Прийстли" към университета в Лийдс. Фактите обаче сочат, че всичко ще се промени, включително и в Европа, която не е сред най-засегнатите райони, ако не се предприемат бързи действия.

Убийствена жега

През август 2003 година Европа беше обхваната от гореща вълна - температурите надминаха 30°С в по-голямата част от континента в продължение на седмици. Според оценките над 80 хил. души са починали при тази гореща вълна.

А в сценариите на климатичните експерти лета като това през 2003 година ще бъдат нормална картина през следващите години. Високите температури влияят върху психичното здраве - самоубийствата например се удвояват при горещините през 2010 година в Москва, а в Мадрид случаите на насилие и убийства се увеличават, когато температурите надвишат 34°С.

Като цяло градовете в Европа концентрират горещина - температурите са средно с 5 до 10°С по-високи спрямо провинциалните райони. Това ще се задълбочи и южните части ще са по-засегнати. Скоро природната вентилация, която в момента спасява градове като Рим и други средиземноморски мегаполиси ще изчезнат и горещената ще бъде още по-голяма.

Тогава Рим ще изглежда като Рияд днес, коментират анализаторите.

А моментът да се спекулира с горещините е съвсем неподходящ - не само, че Европа миграцията от селските региони към градовете продължава, но и населението става все по-възрастно и уязвимо. Заради добрите здравни грижи като цяло населението не намалява, но до 2050 година се очаква хората над 65-годишна възраст да бъдат около 40 млн. души. Възрастните хора са по-уязвими на високите температури.

Досега смъртните случаи от горещините са основно в Централна и Южна Европа, но с промените проблемът ще се придвижва и на север и прогнозите са, че годишно 95 хил. души ще губят живота си в резултат на високите температури.

Това, разбира се има решение - охлаждащи инсталации. Но именно тук кръгът се затваря - климатиците използват енергия, която увеличава въглеродните емисии. И в момента охлаждането на страните от Средиземноморието е голям източник на вредни емисии, а възможността за достъп до климатик и сега е причина за разделение.

В заключение - Европа ще се превърне в горещ континент. Дори и в северните части, където температурите няма да се повишат значително, трябва да започнат да мислят като южняци - сградите трябва да могат да се охлаждат, не само да се загряват през зимата. Хората в Лондон, Копенхаген или Брюксел ще трябва да се настроят за живота, който водят днес жителите на Марсилия, Атина, Севиля или Неапол.

Игри на глада

За част от фермерите в Европа затоплянето може и да е печелившо - удължава се периода за отглеждане на реколта, а в някои части на континента ще има и повече валежи - основно в Северна Европа. Но за останалите климатичните промени са бедствие с очакваните все по-големи засушавания.

При повишаване на температурата с 2°С 9% от населението на Европа няма да има достъп до питейна вода, а специално в Южна Европа около 30% ще изпитват недостиг на вода. Средиземноморието ще бъде засегнато най-тежко, като сухите периоди ще се удължат и около половината време от годината няма да има валежи. В момента тези периоди са около 2 месеца всяка година.

Образно казано това означава, че Сахара ще "прескочи" Средиземно море и ще има срив за селското стопанство. Житните насаждения, отглеждани в Южна Европа от векове, ще заемат все по-малко площи и отглеждането им ще се насочи на север. Дори и повишение от 1,5°С ще направи невъзможно отглеждането на царевица например в Испания, Франция и на Балканите без допълнително поливане.

Вероятно в следващите години най-вкусните домати в Европа ще се отглеждат в Германия (за ужас на италианците).

Високите температури ще убият селското стопанство в Африка, Близкия Изток и части от Азия, което означава все по-малко храни. Някои южни култури ще бъдат безвъзвратно загубени, дори и фермерите в Ирландия, Дания и Холандия да се ангажират с тяхното отглеждане.

Наводнения и пожари

Жегите и засушаванията не са единствената заплаха за живота на европейците. С климатичните промени наводненията и зоните с горски пожари ще се разрастват и домовете ни вече няма да бъдат нашата крепост.

Горещият въздух предизвиква валежи и в голяма част от Европа ще има с над 35% повече валежи през зимата. Ако температурите се повишат с 1,5°С, наводненията ще бъдат сериозен проблем за над 5 млн. европейци.

Досега европейските градове показват, че не могат да устоят на климатичните промени. По отношение на наводненията отводнителните системи не могат да се справят с големите количества вода, които се изливат наведнъж. Това е проблем за всеки град в Европа - проливни дъждове редовно предизвикват наводнения и щети за милион по инфраструктурата.

Сградите и асфалтът остават малко възможности за поемане на дъждовната вода и рискът от наводнение е еднакъв както за Париж и Барселона, така и за Солун и Букурещ.

Ако температурата се повиши с 3°С, то щетите от наводнения ще се повишат шесткратно спрямо днешните 7,8 млрд. евро годишно. Като цяло по-застрашени са градовете в Северна и Централна Европа. През 2002 година например високите води на Елба и Дунав причиниха щети за милиарди и станаха причина за смъртта на десетки европейци в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Хърватия.

Не само дъждовете могат да причинят наводнения. Повишаването на нивото на океаните също крие рискове, особено за страни като Нидерландия, Белгия и Германия. Нивото на Средиземно море може да се повиши с повече от 1 метър до 2100 година в зависимост от това с колко градуса се повишава глобалната температура.

Наводненията могат да унищожат световното културно наследство в Европа - Равена, Венеция и други паметници се намират именно в рисковите зони.

И докато части от Европа са под вода, други ще горят. Най-голям ще е рискът за Средиземноморието - Испания, Франция, Италия, Гърция и Хърватия. Горските пожари през 2017 година в Португалия убиха 64 души и станаха причина за политически сътресения, припомнят експертите.

Не само пламъците са опасни - при изгарянето се получават токсични облаци дим. По оценки на експертите над 100 души са починали в Португалия в резултат от замърсяването на въздуха след горските пожари.

Епидемии

Комарите живеят кратко - средно около две седмици. Ниските температури правят животът им още по-кратък. Но комарите могат да пренасят смъртоносни болести като денга, западнонилска треска и други вируси.

Високите температури ще дадат предимство на комарите и други насекоми, които пренасят опасните болести. Това вече се наблюдава в части от Европа - през 90-те години в южните части се настани тигровият комар, който вече се появява и в Белгия и Нидерландия. Те пренасят вируса на чикунгуня, който причинява възпаление на ставите и понякога обездвижва заболелите за седмици, макар и смъртните случаи да са редки.

Повишаването на температурите може да върне маларията в Европа, която беше преборена след широкото разпространение след Втората световна война.

Разделение

Климатичните промени ще задълбочат неравенството между Севера и Юга, които и сега се наблюдават в Европа. Това ще бъде най-голямото предизвикателство пред кохезионната политика на ЕС, коментира Дара Мърфи, бивш министър по европейските въпроси на Ирландия.

Анализатори, работещи за Европейската комисия, имат същите притеснения. Според доклад, публикуван през 2020 година южните части на съюза ще бъдат многократно по-засегнати от климатичните промени спрямо Севера. Една от причините е и повишената смъртност заради високите температури.

Продуктивността на труда ще намалее - жегите правят невъзможна и потенциално смъртоносна работата на открито.

Всички тези проблеми могат да се появят по-скоро, отколкото очакваме, предупреждават още експертите. "Надявам се, че Южна Европа няма да бъде оставена сама", коментира испанският министър на околната среда Тереса Рибера.

Още новини четете на Инвестор.bg