Емил Радев: ЕС трябва да укрепи външните си граници, преди да е станало късно

В отговор на опасността от нова мигрантска вълна евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев апелира Фронтекс (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) да окаже пълно съдействие – чрез хора, техника и финансиране – по външните граници на ЕС. Призивът бе отправен на заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, на което беше обсъдена ситуацията в Афганистан и последиците от настъпилата криза.

В изказването си Емил Радев акцентира върху засиления натиск по българската граница. „В момента нелегалният трафик на мигранти се пренасочва не толкова към гръцката, колкото към българската граница. С напредването на мигрантските потоци от Афганистан през Турция към Европа се очаква през следващите месеци натискът значително да се увеличи, особено по т.нар. „Балкански миграционен път“ – маршрут, който не беше използван от години”, припомни българският евродепутат. Като изтъкна ролята на дипломацията за решаването на проблема, той настоя да се обърне особено внимание на отношенията на ЕС с Турция и спазването на споразумението за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписано през 2016 г.

„Демократичната общност няма как да остане безразлична към събитията в Афганистан, но в този толкова труден момент – и от човешка, и от политическа гледна точка, не можем просто да очакваме следващите ходове на талибаните. Наша пряка отговорност е безопасността на милионите европейци, затова е важно да укрепим и подсилим външните граници на ЕС. От нас се изисква да направим всичко необходимо, за да не допуснем навлизане на джихадисти в Европа и пряка заплаха за сигурността на гражданите й”, категоричен бе Радев.

Според него ЕС трябва да продължи да работи активно със съседните на Афганистан държави. Това ще позволи, вместо да предприемат дълги, опасни и незаконни пътувания, хората, които бягат от военни конфликти, да остават по-близо до своята родина, за да могат по-бързо и лесно да се върнат по домовете си, когато стане възможно.

Макар че всички участници в заседанието изразиха тревога заради хуманитарната криза и загриженост за международната сигурност, при дебатите се очертаха и противоречия в позициите на политическите групи в Европейския парламент. В изказвания на представители на социалистите, на либералите и на крайно левите в ЕП беше изразена тезата, че ЕС трябва да отвори вратите си за всички, поискали статут на бежанци, докато от ЕНП се обявиха за поддържане на миграционните потоци под контрол и за защита на външната граница на ЕС. От групата на Европейската народна партия изтъкнаха и необходимостта да се предотврати създаването на нов пазар за контрабандистите и трафикантите на хора.

По данни на ЕК, които бяха представени в рамките на заседанието, гражданите на Афганистан се нареждат на второ място по брой на подадени молби за международна закрила. Постъпилите през тази година 35 000 молби за убежище са с 38% повече в сравнение с регистрираните през предходната 2020 г. Вследствие на кризата повече от 3,4 млн. души са разселени в Афганистан. Поради затворените граници към момента миграцията е съсредоточена вътре в страната. Само през последния месец вътрешните бежанци надхвърлят половин милион души, като 80% от тях са жени и деца, посочиха още от ЕК. Бежанците от Афганистан, регистрирани в съседните държави, надхвърлят 2 млн. души – 1,5 млн. души в Пакистан, 780 000 в Иран, а 210 000 в Таджикистан. От Европейската комисия обаче отбелязват, че реалните стойности са много по-високи от официалните, тъй като голяма част от бежанците, напуснали Афганистан, са без документи или се ползват с различен статут. И макар че отразените 4 700 незаконни преминавания на границата са със 17% по-малко спрямо 2019 г., от ЕК отчитат, че в някои държави-членки има нарастване на постъпващите от Афганистан.