Сърбия няма да признае референдумите в Украйна

Сърбия, „въз основа на международното право“, не може да приеме резултатите от референдумите в ДНР, ЛНР, Херсонска област и Запорожието. Това заяви в неделя след завръщането си от Общото събрание на ООН сръбският външен министър Никола Селакович, предаде БГНЕС.

„Република Сърбия, в съответствие с Устава на ООН, както и в съответствие с общоприетите принципи и норми на международното право, не може да приеме резултатите от референдума в украинските региони“, каза министърът, отговаряйки на въпрос на агенция Танюг. "От една страна, ние сме фундаментално ангажирани с принципите и правилата на международното право и Устава на ООН, от друга страна, това (признаването на резултатите от референдумите) би било в пълно противоречие с нашите държавни и национални интереси, напълно противоположно на нашата национална политика за поддържане на териториалната цялост и суверенитет и ангажимент към принципа на неприкосновеност на границите".

Деветдесет и три процента от гласувалите в първия ден от референдума за присъединяването на Запорожка област към Русия са дали гласа си за влизането в състава на Руската федерация. Това показват публикувани днес социологически данни, цитирани от ТАСС.

"В първия ден от гласуването на референдума, 23 септември 2022 г., са попитани 500 жители на областта. От гласувалите на референдума и отговорилите на въпроса 93 процента са за присъединяване на Запорожка област към Русия, а 7 на сто подкрепят украинския статут на областта", пояснява Кримският републикански институт за политически и социологически изследвания, който е извършил проучването.

Този резултат едва ли е изненада. Голяма част от украинците избягаха от Запорожка област пред нахлуващите руските войски. По-късно заради репресии или страх от такива емигрираха още. А и провеждането на референдума без анонимност на гласуването също оказва влияние върху резултата, защото много хора се опасяват да не бъдат преследвани от властите.

Преди инвазията като руско малцинство в Запорожка област бяха определяни около 200 хил. души или близо 25% от населението. Показателно е обаче, че руският език в началото на века е говорен от почти 60% от хората в областта. Русификацията е резултат от целенасочената политика на Руската империя, а след това и на СССР през втората половина на XIX и по-голямата част от XX век.

През първата половина на XIX век руснаците са малко малцинство в региона. Към края на века руски вече говорят близо 25% от населението.