Зрелище, което струва животи! Ядрените опити в САЩ и хилядите облъчени

Тестовете на атомните бомби на площадката в пустинята Невада са най-голямата туристическа атракция през 50-те години на миналия век. Само за три лета Лас Вегас, който е на 75 мили от полигона, посреща над осем милиона туристи, привлечени от ядрената мощ на Съединените американски щати. В продължение на 12 години на всеки три седмици военните взривяват по една бомба.

Около тези дати хотелите се надпреварват да привлекат повече клиенти с рекламата, че от прозорците им добре се вижда светлината от избухването и облака „гъба“. А казината предлагат „партита на зазоряване“ с атомни коктейли, които са с водка, бренди, шампанско и малко шери. Организират се конкурси „Мис Атомен взрив“.

Никой не се е интересува от вредата на радиоактивния прах. Ефектите се отчитат години по-късно. Много от наблюдавалите опитите са облъчени и заболели от левкемия. Американското правителство обезщетява войниците, провеждали взривовете, с по 75 хиляди долара, а цивилните граждани от района с по 50 хиляди. Спомен от това време са множеството кратери в пустинята Невада. В района на полигона земята и водата са отровени завинаги.

"Картата на радиоактивното замърсяване от ядрените експерименти показва пик между 1963 г. и 1966 г., защото където и да гърмиш атмосферата го разнася по цялата земя", обяснява ядреният физик проф. дфзн Ана Пройкова.

"При провеждане на ядрените опити са загинали хиляди войници, защото никой не е знаел какво е. Опит, проба, грешка. Един от най-големите учени в цялата история на науката Джон фон Нойман, който е наблюдавал взривовете в Лос Аламос също умира от рак на 53 години", казва доц. д-р Детелин Стефанов - ръководител катедра „Биофизика и радиобиология“ в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

"Заради многото подземни и надземни опити с ядрено оръжие в периода между 1952 г. и 1963 г. наричат родените тогава „ядреното поколение“. Те са облъчени без значение в коя точка на света са били", уточнява доц. Стефанов.

"Още при първите тестове в пустинята Невада учените разбират, че дори в началото да могат да контролират нещо, то избухне ли – толкова. Тогава Айнщайн и Лео Силард пишат писмо до американския президент Хари Труман да не използва бомбата за бомбардиране на селища. След време той казал, че такова писмо не е получил", разказва проф. Ана Пройкова.

От лятото на 1945 г. до 2017 г. на различни места по света са детонирани над 2100 ядрени оръжия. Радиоактивният прах от тях се е разнесъл из атмосферата на целия свят. Само две от бомбите са използвани в реални бойни действия – тези, които са пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки. Всички останали са взривени при тестовото им изпитване на пустинни места.

95 процента от ядрения арсенал в света е на САЩ и Русия. Това е не само голяма сила, но и заплаха включително и за тези две велики сили. Затова контролът върху атомните оръжия е огромен. Отговорността е разпределена между членовете на правителствата и военните.

"Нито Путин, нито американският президент натискат кнопки! В системата за управление на този арсенал, така наречените „ядрени куфарчета“ са по три във всяка държава. Едното е в президента. Другото в министъра на отбраната, а третото – в началника на Генералния щаб.

Трябва да има съгласие поне на двама от тях, за да се задейства процедурата за изстрелване на атомен арсенал. Третият, в който се намира последното куфарче има начин да блокира процедурата", казва о.р. ген.-майор д-р Съби Събев, координатор в Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

По външен вид американските ядрени куфарчета приличат на лекарските. Всяко от тях тежи по около 20 килограма. Съдържат плановете за ядрени атаки и достъпа до системите за командване и контрол. Там са и кодовете, с които се издава заповедта за действие.

Президентът на САЩ, както и останалите длъжностни лица се идентифицират с електронни карти. Само при правилно приложените три кода се задейства изстрелването на ракети и пускането на бомби.

Куфарчето на руския президент, което прилича на кутия, е наречено „Чегет“. То винаги е близо до него, защото го свързва с мрежата за командване и контрол на стратегическите ядрени сили. „Чегет“ не съдържа бутон за ядрен старт, а предава заповеди към Генералния щаб за изстрелване на оръжия.

Снабден е със специална комуникационна система „Кавказ“, която осъществява връзката между президента, министъра на отбраната, Генералния щаб и командния пункт на Ракетните стратегически войски.

Създателят на първия в света ядрен реактор - италианският физик Енрико Ферми, казва, че ядреното оръжие далеч надхвърля всяка военна цел и навлиза в обхвата на много големи природни бедствия. По своята същност то не може да бъде ограничено до военна цел, а става оръжие, което на практика е почти геноцид.

Вижте повече във видеото на Bulgaria ON AIR