Гладоморът – геноцидът над украинците! Как и защо Сталин го е планирал?

Киев: паметникът "Горчив спомен от детството", посветен на жертвите на Гладомора

В продължение на половин век не се казва нищо за една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“.

Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство.

След това започват да се държат така, като че ли никога не е имало глад. Резултатите от едно преброяване се укриват, а преброителите са разстреляни. Над два милиона са и жертвите на глада в Казахстан. А руският режим и до днес оспорва отговорността си за тази катастрофа.

Все пак информация за Гладомора (гладна смърт на украински) е имало още навремето. Британският журналист Гарет Джоунс обикаля през 1930-те години Съветския съюз и засегнатите райони в Украйна, след което споделя впечатленията си на пресконференция в Берлин.

Там за първи път се споменава не за „дефицит на храни“, както бива наричано явлението от сталинската пропаганда, а за „глад“. Джоунс е единственият западен журналист, посетил тези места, но така и не му повярвали – на фона на статиите от Москва на други западни кореспонденти, които били изпълнени със съветска пропаганда.

Западните историци, които изследвали Гладомора, пък били дискредитирани, разказва Щефан Крафт, режисьор на пиеса за страшния глад, представена в Кьолн.

Той изтъква, че европейската левица е искала да подкрепи съветския проект и това обяснява защо Гладоморът е бил премълчаван. „Вестниците са пишели за Гладомора, но проблемът е бил игнориран, за да не бъде застрашен утопичният проект на социализма.“

Сега, след руската инвазия в Украйна, германският Бундестаг даде своята политическа оценка за ужасното престъпление и призна Гладомора за геноцид. В това отношение няма никакво съмнение, казва американската историчка Ан Апелбаум: „Това е било планирано и разпоредено масово убийство“.

Актьорът Андре Ерлен, който участва в кьолнската постановка, посветена на Гладомора, настоява, че дебатите за тази историческа катастрофа трябва да продължат.

„Гладоморът трябва да бъде възприеман като част от изтърпяното от народа насилие. Това е просто друг вид колониална история“, смята Ерлен, визирайки преживяното от Украйна по време на Руската империя, на Съветския съюз и на модерна Русия.

Дойче Веле