Н.П. д-р Ахмед ал Мадбух – извънреден и пълномощен посланик на държавата Палестина в Република България:
Отсрещната страна няма воля и желание за мир
- Преди седмица държавата Палестина отбеляза 67 години от разделянето на територията си. Каква е Вашата равносметка за израелско-палестинския конфликт толкова години по-късно?
- През 1947 г., когато ООН прие резолюция за разделяне на нашата страна надве, това беше голяма несправедливост по отношение на нашия народ. По онова време нашето ръководство е на мнение, че Палестина трябва да бъде единна, демократична държава – за юдеите, християните и мюсюлманите. За съжаление обаче Обединените нации не са се вслушали в тази позиция, евреите са приели резолюцията и така е създадена държавата Израел. В годините на Втората световна война към Палестина са мигрирали евреи от Европа и света и световната организация ООН им е отредила в тази резолюция за разделянето повече от половината от палестинската територия. Въпреки че ако приложим демократичните принципи, към онзи момент евреите са представлявали 1/3 срещу 2/3 от населението на Палестина. Въпреки това Израел и до момента отказва да признае всякаква възможност за съдаване на палестинска държава, която през 2012 г. беше призната от 138 държави членки на ООН. Затова ние взехме решение да върнем проблема в Обединените нации, след като той е тръгнал от там.
- Как палестинците сега преживяват това, че в годините територията им постоянно намалява и сега е едва 22% от това, което е била преди?
- Точно такъв е процентът. Всъщност, според резолюцията за нас е трябвало да останат почти 50% от територията на историческа Палестина. Но ние, за да дадем шанс на мира, се съгласихме нашата държава да се създаде на 22% от тази земя, заедно със западния бряг на река Йордан, окупирания Източен Йерусалим и Ивицата Газа.
- И въпреки този голям компромис мир все още няма.
- Точно така е и причината за това е, че отсрещната страна няма воля и желание за мир. Това е една от причините за разгарянето на конфликта в района, като имате предвид, че едно евентуално създаване на държавата Палестина и разрешаване на този проблем би довело до решаване на много от въпросите в Близкия изток.
- В такива ситуации винаги излиза на преден план въпросът кой има интерес от този конфликт. Защото и Израел най-вероятно не иска война...
- Въпросът опира до ционисткото движение. То контролира и се разпорежда с израелското общество. Въпреки че е светско движение, в оправдаването на окупацията на Палестина всъщност изхожда от религиозни аргументи. Преди появата на ционисткото движение палестинските юдеи са живели сред нас без никакви проблеми, но с появата му започва един процес на колонизация на палестинската земя и превръщането й в държава на евреите. Към момента израелското ръководство разговаря със света на език, в който се акцентира, че Израел е за мир, но когато разговаря със собствения си народ, се обръща към него с думите “Ние имаме право да правим на тази земя каквото пожелаем, защото тя ни е обетована и ни е дар от Бога”. Ако обаче започнем да използваме свещените книги и светите писания като нотариални актове за собственост върху земя, това би ни довело до конфликт, който би имал начало, но не и край. Точно това иска Израел, защото в Корана също има текст, че тази земя е дадена на вярващите. Мюсюлманите естествено смятат, че те са вярващите, но така смятат и християните, и юдеите. Затова в своите позиции ние вземаме за арбитър решенията на международната законност и се стремим да постигнем разрешаване на конфликта на базата на резолюциите.
- Въпреки че са замесени Великите сили и международната общност, все пак става въпрос за уреждане на отношенията между две страни. Има ли индикации от Израел, че това ще се случи, още повече че там скоро имаше избори, които затвърдиха управлението на Бенямин Нетаняху?
- Проблемът започна от Обединените нации, които взеха решение за разделяне на Палестина и сега те са тези, които, според нас, трябва да завършат решаването на този въпрос. Новото израелско правителство даде доста индикации. Нетаняху каза, че по време на неговия нов мандат палестинска държава няма да види бял свят. Израелският министър на правосъдието каза, че палестинците трябва да бъдат избивани, нещо повече – бременните палестинки трябва да бъдат избивани, за да не раждат палестинчета. Израелският министър на транспорта издаде решение, според което се забранява смесването на израелци и палестинци в едни и същи автобуси. Въпреки това ние и до този момент оставаме с протегната ръка за постигане на мир.
- Казвате в едно интервю: “Нека да оставим религията на вярващите, защото с нея няма да решим нито един проблем”. Това всъщност изцяло политически конфликт ли е?
- Ние взаимодействаме с Израел на чисто политическа основа. За съжаление, Израел включва и религиозен нюанс. Лъжата и заблудата идват от това, че Израел казва: “Ние сме “за” този мир, но палестинците не взаимодействат с нас”. Това не отговаря на истината. След повече от 20 години преговори броят на израелските заселници на окупирания Западен бряг е над 600 000. Мир ли иска Израел, или да продължава колонизационното си строителство и заселването на свои граждани на наша територия? Липсващото звено е политическата воля на Великите сили, които създадоха държавата Израел. Както беше сложен край на режима на апартейда в Южна Африка, така може да бъде прекратена и израелската окупация. Тоест, има възможност и за политика, и за дипломация.
- През 2012 г., когато Палестина стана от общност “държава -нечленка” на ООН, България гласува “въздържал се”. Как приехте тогава позицията на държавата, в която сте посланик?
- Искаше ни се, разбира се, да можем да разчитаме на България при това гласуване, като се има предвид, че страната ви признава нашата от 1988 г. От нашите контакти с българския народ ние знаем, че той ни подкрепя. Но в крайна сметка уважаваме вашата позиция, България е независима държава и има право на своя позиция. Надяваме се при следващи гласувания тя да подкрепи палестинския въпрос.
Н.П. Шаул Камиса Раз – посланик на Израел в България:
Израел търси и преследва мир
- Каква е позицията на държавата Израел за израелско-палестинския конфликт?
- Без стабилното присъствие на държавата Израел Палестина не би могла да съществува в сегашното си състояние. Тя би се превърнала в терористична държава, която да заплашва целия Близък изток. Нашето присъствие позволява на 60 000 - 70 000 палестинци всекидневно да работят и да получават храна, лекарства и строителни материали.
- Позицията на Палестина обаче е доста по-различна. Тя в никакъв случай не приема Израел като държава, която й дава сигурност, а напротив – от появата на ционисткото движение губи все повече и повече от територията си.
- Израел търси и преследва мир. Постигали сме го дори и с трудните ни противници. Успяхме да се разберем с Египет, Йордания, бихме се радвали да го постигнем с Ливан и Сирия. За съжаление, днешната реалност представя екстремистки организации, чиято цел е унищожаването на Израел като държава. Част от тях са палестинският джихад и “Хамас”, които не искат и да чуват за мир. Само през последния месец имахме 3 - 4 обстрела, без Израел да е направил нещо, и въпреки това ние продължаваме всекидневно да изпращаме стотици камиони с помощи и лекарства за Палестина.
- Учудвам се, че е възможно да има толкова противоположни позиции по един и същ въпрос. Вие смятате ли, че международната общност е тази, която трябва кардинално да се намеси за разрешаването на конфликта, както заяви палестинският посланик?
- Сега позицията на израелския министър-председател е да се работи за постигането на мир. Вече няколко пъти е поканил другата страна на среща, но тя отказва. Мирните договори се сключват със силни лидери. На Абу Мазен му е трудно, не знам дали поради страх или външен натиск.
- Но не е ли все пак вярно, че Бенямин Нетаняху заяви, че докато той е премиер, няма да има държава Палестина? И не стана ли именно това причина партньорът ви – САЩ – да втвърдят тона към държавата Израел?
- Нетаняху не е против държавата Палестина, но е недоволен, че не може да достигне с тях до разговор, който да доведе до мир. Водят се преговори и когато се стигне до конкретно решение, те си намират причина да се измъкнат. Беше постигнато решение да се върне дори до 85% от територията на Палестина, но в последния момент Абу Мазен се отказа. Израел има желание още утре да преговаря, но трябва да има с кого да говори – с хора, които могат да вземат решения и да се движим напред. Основна цел на Израел е да се погрижи за сигурността си, да предотвратим нахлуването на наша територия на терористични организации. Искаме да водим тези преговори, за да имаме сигурност и за да бъдем признати като еврейска държава, така както и ние ще признаем Палестина.
- Палестина ще внесе две жалби в Международния наказателен съд. Едната е за окупираните палестински територии, а другата за войната в Газа миналата година. Това притеснява ли ви?
- Не ни притеснява толкова, колкото ни натъжава. Моралната подкрепа, която Палестина получава – това, че е изслушвана, вместо да се разучават фактите, я кара да излезе от процеса на преговори и да действа по друг начин, което пречи на двустранните преговори. Как може да имат претенции към Израел за войната в Газа за убиването на цивилни, при положение, че основната вина беше на “Хамас” и на терористичните организации в Палестина. Това са организации, които вместо да вложат средствата, които са получили, за детски градини и институции, ги вложиха в изграждането на подземни военни градове и за оръжия. Вместо да бъдат вложени в населението, те бяха дадени на семейства на терористи.
- Като обобщение – къде виждате Вие решението на този конфликт?
- За мен решението е увереност. Международните сили наистина да помогнат, така, както го направиха в Сирия. Да се даде необходимата подкрепа на Абу Мазен, за да вземе тези решения и да съществуват двете държави заедно. Той трябва да получи и финансова и морална подкрепа за тези преговори, да не го е страх от терористичните организации, да действа активно за преговорите и смятам, че това наистина е възможно.
Интервютата взе ЕЛЕНА КИРОВА