ЕК одобри странджанския билков чай като защитено наименование за произход

Снимка: uchiteli.bg

Европейската комисия одобри включването на нов продукт в регистъра на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни: „Странджански билков чай“ от България като защитено наименование за произход (ЗНП).

Странджанският билков чай се отглежда в планината Странджа в Югоизточна България. Чаят има характерен аромат, съчетаващ мента, липов цвят и нотки на сушени плодове, и има висока антиоксидантна активност. Отглеждането е изцяло ръчно и следва традиционни практики, адаптирани към уникалните варовикови почви в региона, високите нива на слънцегреене и влажния морски бриз.

Това ново наименование се добавя към повече от 3 663 защитени наименования, които вече са включени в базата данни eAmbrosia.

Така уникалният за България чай става част от европейския регистър на защитените селскостопански продукти. Целта е да се защитят наименованията на определени продукти, за да се популяризират техните специфични характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при тяхното производство. Благодарение на признаването на географски означения потребителите могат да имат доверие, че дадени продукти са качествени, а производителите – да реализират по-добре продукцията си.

Странджанският билков чай, познат у нас и като кримски чай е многогодишно тревисто растение, което вирее по варовити скалисти терени и скални пустоши около град Малко Търново, като разпръснато и фрагментирано се среща в местностите Пейково, Докузак, Големият и Малкият валог. Географският ареал на този вид обхваща Балканския полуостров, Крим и Мала Азия. В миналото това ендемитно растение (което значи, че е с много ограничено разпространение и у нас се среща само в този край на страната) е било широко разпространено в Странджа, но през последните 30-40 години насажденията му са силно ограничени и почти на границата на изчезването, пише uchiteli.bg.

Чудодейният мурсалски чай

 На юг от Малко Търново, в турска Странджа, кримският чай е срещан по карстовите пазлаци (скалисти пространства). Там билката масово се бере и продава като изсушени цветове на пазара в Лозенград (Къркларели). Върху рохкавите и изветрели варовикови скали кримският чай расте в „джобчета” от почва в пукнатините. Неговите корени са неустойчиво захванати в тях и лесно се изтръгват при издърпване, когато се берат цветовете. Тъкмо поради тази причина – заради безразборното му бране и изкореняване на коренищата, днес уникалното растение на практика е изчезнало от района около Малко Търново - oстанала е една единствена туфа, като нейното местонахождение се тази в тайна. От природния парк са решени да запазят и малкото, което имат, защото тонизира, поддържа тялото в здрав физически и духовна степен.

 За запазване на единственото находище на кримски чай, намиращо се в местността Докузак, тя е обявена за защитена територия. В миналото кримски чай се е срещал и в карстовите степи на Южна Добруджа, но днес вече не расте там. В момента по европейски проект се изпълнява договор за "Попълване на естествените находища на кримски чай в Природен парк „Странджа” в местността Пейково, в землището на Малко Търново. Там усилено се засаждат екземпляри от кримски чай, отгледани в разсадникови условия. Засаждането се изпълнява чрез изкопаване на малки дупки с помощта на кирки и с последващо мулчиране с почвени подобрители и торфена смес, и защита от ерозия чрез ограждане със скални късове. Кримският чай бързо възстановява популациите си при запазване на семеносните цветни класове и разпръскване на семената по скалистата повърхност на варовития терен. Затова много важно е да се запазват естествени туфи и новозасадените растения в местообитанието.

Заедно с кримския чай в т.н. гариги, които представляват останки от храсталачни средиземноморски съобщества – маквиси, се срещат и други средиземноморски храсти като филирея, жасмин, зайча сянка, бодлив залист, космат дъб, източен габър и други сухоустойчиви растения. Кримският чай по нищо не отстъпва на популярния Мурсалски чай. Той е известен като билката на младостта или още странджанската виагра. Билката оказва многостранно въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система. Използва се като запарка за чай, който притежава силно изразен антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от възникване на онкологични заболявания, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и инсулт. Рядко срещаното лечебно растение, включено като застрашен вид в „Червената книга на България“, се поддава на градинско отглеждане и се продава на пазара като разсад.