Цената на златото продължава възходящия си тренд и през 2025 г. се движи около 3300–3500 долара за тройунция, като в първите дни на септември достигна нов исторически връх от 3508 долара, преди да се стабилизира около 3490 долара. За сравнение, през 2005–2006 година стойността му беше едва 500–600 долара.
Този последен скок в цената може да бъде обяснен с натрупаните пазарни очаквания за отхлабване на паричната политика в САЩ след серия от публикувани икономически данни и изказвания на председателя на Федералния резерв – Джей Пауъл. Мнението на анализаторите е за 80% шанс още през септември да видим намаление на основния лихвен процент с поне 25 базисни точки. По – отхлабената парична политика е добра за цената на активи като златото, широко разпознати като защитаващи от инфлация.
Световното търсене на злато се очаква да надхвърли 5000 тона тази година, движено основно от централни банки и държави от Азия. За много икономики златото отново се превръща в стабилен паричен актив и защита срещу геополитически и финансови сътресения.
Историческите данни показват, че в условия на рецесия златото почти винаги превъзхожда останалите активи. В началото на кризите може да има кратък спад, но след това следва стабилен ръст – така беше при дотком кризата, при финансовия срив от 2008 г. и по време на пандемията от 2020 г.
В България уроците от миналото са добре запомнени. Хиперинфлацията от 1996–1997 г. обезцени спестяванията на домакинствата и остави трайно недоверие към инвестициите. Финансовата криза от 2008–2009 г. удари пазара на труда и недвижимите имоти, считани дотогава за най-сигурна форма на вложение. Тези примери показват, че липсата на диверсификация прави домакинствата особено уязвими при кризи.
И днес съществуват редица заблуди относно златото. Мнозина смятат, че то е достъпно само за богатите, но реалността е различна – на пазара могат да се купят кюлчета от 1 грам на цена, сравнима с месечна сметка за комунални услуги. Друга честа заблуда е, че бижутата са форма на инвестиция – в действителност цената им е двойно по-висока от пазарната стойност на златото заради надценки и данъци. Съществува и митът за „сертификатите на търговците“ – единствено монетните дворове и рафинериите имат право да удостоверяват автентичността на златните продукти.
Коментари