Зад стената: Животът в едно арменско село в новата реалност

Новата граница с Азербайджан, преминаваща през едно арменско село, се превърна в реална стена за местните жители, промени живота им и ги накара да се приспособяват към крехкия мир. Как се справят - показва репортаж на "Дойче Веле".

Арменското село Киранц, на границата с Азербайджан, се превърна в символ на следвоенните промени в района, след като в резултат от делимитацията на границата през 2024 година част от селото се оказа от другата ѝ страна.

На местните хора неизбежно им се налага да се приспособяват към новите условия. Собствениците на някои къщи, оказали се от азербайджанска страна, получиха компенсации от държавата. За психологическа защита бе издигната стена, която преминава само на няколко десетки метра от местното училище.

Хората от Киранц, включително директорът на училището Владимир Бабинян, споделят пред ДВ, че адаптацията към новата реалност не е била лесна. Както казват - животът им е останал „отвъд стената", но разбират, че това е необходимо за мира. Бабинян подчертава, че мирът се цени особено много в граничните села, които стават първите мишени, когато конфликтът ескалира.

Какви са предизвикателствата пред местните хора?

Важното за хората е, че сега се е установило спокойствие. По думите на местните хора, след делимитацията в селото не е прозвучал нито един изстрел, което е много по-различно от ситуацията през 1990-те години, когато населеното място постоянно бе обект на атаки. В селото с около 70 къщи през последните две години по държавни програми се строят 53 нови.

Същевременно, въпреки спада в напрежението, местните хора се сблъскват и с трудности. Ограниченият достъп до пасищата и до обработваемите земи е довел до влошаване на социално-икономическото положение: броят на домашните животни е намалял почти наполовина. Наред с икономическите проблеми местните хора усещат и психологически натиск заради развяващото се наблизо знаме на Азербайджан - страната, с която Армения е воювала два пъти. Натиск се усеща и покрай граничната стена и оградата от бодлива тел, които сега са много близо до къщите. Един от местните жители разочаровано казва пред ДВ, че „това е загуба на родината, а не просто на имущество, както се опитват да представят нещата властите".

Покрай новата граница всичко е спокойно

В участъците, където делимитацията на границата вече е извършена (11,7 км от общо 1000) напрежението определено е намаляло. За това свидетелства и начинът за охрана на границата - не от армията, а от граничари. Те и от двете страни са с лека екипировка: без каски и бронежилетки.

Въпреки видимата стабилност и уверенията на официалните лица, в психологически план ситуацията остава сложна за местните. „Сега е спокойно, но не можем да бъдем сигурни, че тук ще бъде безопасно и в бъдеще", казва пред ДВ един от жителите на селото.

Според арменския политолог Александър Искандарян, ситуацията не е еднозначна. Той смята, че арменските власти се опитват да представят процеса по определянето на границата като разрешение на конфликта и говори за значителното намаляване на рисковете от нови ескалации. „Това отчасти наистина е така - ескалацията сега е по-малко отпреди, но това не е резултат от договореностите във Вашингтон. Ситуацията беше относително стабилна и преди това."

"Маршрутът на Тръмп" променя акцентите

Армения и Азербайджан се договориха да започнат процеса на делимитация още през януари 2025 - от най-северния участък. След вашингтонските договорености процесът най-вероятно ще бъде изместен на юг. Това е свързано с необходимостта да се осигури безпроблемното функциониране на железопътната инфраструктура, която трябва да свързва Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван през територията на Армения. Този път, съгласно договореностите от Вашингтон, получи името „Маршрутът на Тръмп".

Поради това с делимитацията и демаркацията най-вероятно ще се побърза в регионите, където трябва да бъдат прокарани новите комуникации, както заяви и министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян.

Арменският политолог Самвел Меликсетян също е убеден, че в контекста на договореностите процесът по уточняване на границата ще се измести към южната част на страната. Същевременно допълва, че скоростта и продължителността на този процес ще зависят изцяло от политическата воля на двете страни.