ЕС взима мерки, за да не допуска "Троянски коне" в съюза

Нови членки на Европейския съюз може да бъдат поставяни под своеобразен „изпитателен срок“ за няколко години и дори изключвани от блока при отстъпление от демократичните стандарти. Това предвижда ново предложение на Европейската комисия, целящо да предотврати появата на нови „троянски коне“ в ЕС по примера на Унгария.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и желанието да бъдат приобщени останалите страни от Западните Балкани, Брюксел възобнови процеса на разширяване, който повече от десетилетие беше в застой.

Но въпреки подкрепата за разширяването, редица европейски столици се опасяват, че Украйна, Молдова или балканските държави могат да нарушат принципите на върховенството на закона, свободата на медиите и независимостта на съда – и дори да се сближат с Москва след присъединяването си.

„Не искам да остана в историята като комисаря, който е въвел троянски коне, активни след пет, десет или петнадесет години“, заяви пред Financial Times еврокомисарят по разширяването Марта Кос. Тя уточни, че Комисията обсъжда идеи като „преходен период, вид пробация, предпазни механизми“, макар те да са още в начален етап.

В годишния доклад на ЕК за разширяването, публикуван днес, се посочва, че Черна гора е най-напред в реформите, необходими за членство. Следва Албания. По средата е Северна Македония, а най-лошо се представят Сърбия и Босна и Херцеговина.

 Кос признава, че в повечето европейски столици скептицизмът към нови членки е по-голям, отколкото личи от официалните позиции.

Опитът с унгарския премиер Виктор Орбан – който отслабва санкциите срещу Русия, блокира военна помощ за Украйна и ерозира демокрацията у дома – е сред основните причини за тази предпазливост.

Комисията подготвя предложения за по-строги механизми за защита на върховенството на закона и по-ефективни процедури за спиране на права или ползи при нарушения. При системни отклонения държавата дори може да бъде изключена от ЕС, обяснява Кос.

В документа се подчертава, че бъдещите договори за присъединяване трябва да съдържат „по-силни гаранции срещу отстъпление от ангажиментите“ и изискване новите членове да направят постигнатия напредък „необратим“.

Този подход би наложил по-строги условия за новите кандидати, включително Украйна и Молдова, което вероятно ще предизвика оплаквания за двойни стандарти. Унгария вече блокира откриването на отделни преговорни „клъстери“ с Киев и Кишинев в области като енергетика, конкуренция и върховенство на закона.

Брюксел търси начини да заобиколи унгарското вето, като напредва с техническата подготовка, докато се чакат политически решения. „Не ви трябва Орбан, за да правите реформите си“, казва Кос. „По-важно е наистина да ги осъществите – и Украйна, и Молдова имат още много работа.“

Тя подчерта, че обединяването на двете страни в един пакет е „изкуствено“ и намекна, че процесите им могат да бъдат разделени.

Кос отхвърли обвиненията, че новите правила ще създадат „двустепенно членство“, като увери, че кандидатите, които стриктно спазват върховенството на закона, няма да бъдат ограничавани.

Освен това Комисията иска бъдещите членки да бъдат поетапно интегрирани в европейски програми още преди пълноправното си присъединяване – например чрез новия „щит на демокрацията“, инициатива срещу тежки демократични рискове в ЕС.

„Успяхме да спрем Русия на входната врата“, заяви Кос, визирайки украинската съпротива, проевропейските изборни победи в Молдова и обществената подкрепа за членство в региона. „Но ако не запазим темпото на разширяването – най-големият ми страх е, че руснаците ще влязат през задната врата.“