Отказаха на Ратко Младич временно освобождаване

Снимка: БГНЕС

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (MMKS) отхвърли искането на Ратко Младич за временно освобождаване, за да присъства на погребението на член на семейството си, като заяви, че изключително високите критерии за такова освобождаване не са изпълнени, се посочва в изявление на институцията.

Ратко Младич, върховен главнокомандващ на Главния щаб на армията на Република Сръбска по време на войната в Босна и Херцеговина, беше осъден на доживотен затвор за най-тежките военни престъпления – включително геноцида, извършен срещу бошняшкото население в района на Сребреница през юли 1995 г., както и преследвания, изтребления, убийства, депортации и нечовешки действия (принудителни премествания) като престъпления срещу човечеството, както и убийства, терор, незаконни нападения срещу цивилни лица и вземане на заложници като нарушения на законите и обичаите на войната.

Присъдата и доживотната присъда бяха потвърдени на 8 юни 2021 г. от Апелативната камара на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

Съдия Грасиела Гати Сантана подчерта, че прагът за освобождаване по хуманитарни причини е изключително висок и че на никое лице, задържано след окончателно решение в UNDU (Затвор на ООН), не е било предоставено подобно освобождаване, съобщи „Сараево аймс“.

В решението се припомня, че Младич се е укривал от правосъдието в продължение на почти 16 години, преди да бъде арестуван и предаден на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия през май 2011 г., и че досега е излежал само малка част от доживотната си присъда.

В него се посочва също, че предишните искания за временно освобождаване по време на съдебния процес и обжалването са били отхвърлени поради опасения, че Младич може да избегне връщането си в ареста.

Съдия Сантана заключи, че Младич не е успял да докаже основателността на искането си и затова го отхвърли, потвърждавайки строгата практика на Механизма по отношение на лицата, осъдени с влязло в сила съдебно решение.

Решението потвърждава, че изключително тежките престъпления и фактът, че осъденият все още излежава наказанието си, оказват влияние върху строгата оценка на исканията за временно освобождаване, дори и по хуманитарни причини.