Руска или американска газова зависимост? ЕС може и да смени посоката

Вашингтон настоява за създаването на „вертикален газов коридор“, който ще позволи американският втечнен природен газ (ВПГ) да бъде транспортиран от гръцки терминали до Централна Европа и Украйна чрез недоизползвания в момента Трансбалкански тръбопровод.

Европейският съюз също така обеща да спре вноса на руски газ от 1 януари 2028 г. „Можем едновременно да „уморим“ руската военна машина и да изградим проспериращи отношения между великите нации на Европа и Съединените щати“, заяви министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт на 7 ноември на 6-ата Трансатлантическа конференция за енергийно сътрудничество (P-TECH). Във форума в Атина участваха 25 европейски министри, няколко американски бизнес лидери и двама представители на правителството на САЩ.

„Гърция се превръща във врата за американския втечнен природен газ (ВПГ), който ще замени руския газ“, каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който от идването си на власт укрепва гръцко-американското сътрудничество, особено в областта на отбраната и енергетиката. На 7 ноември беше подписан меморандум за сътрудничество между американски и гръцки компании за доставка на 0,7 милиарда кубически метра природен газ годишно, считано от 2030 г., по двадесетгодишен договор. Успоредно с това беше постигнато споразумение между операторите на газовите мрежи в Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна за по-добра координация на транспорта на втечнен природен газ (ВПГ) до Източна Европа.

В момента близо 45% от газа, внасян от Гърция – около 3,5 милиарда кубически метра годишно – все още идва от Русия. Но според Чарлз Елинас, кипърски енергиен експерт, капацитетът би трябвало да се удвои до 2030 г., благодарение на изграждането на нови терминали и увеличения внос на американски втечнен природен газ (LNG), който вече представлява 88% от общия обем. В Гърция в момента работят два терминала за втечнен природен газ (ВПГ): единият в Ревитуса, близо до Атина, и другият в Александруполис, в северната част на страната, на брега на Егейско море, но недалеч от Черно море. Съединените щати вече обявиха намерението си да финансират разширяването на Александруполис, който се счита за стратегически. Разглеждат се и проекти за нови терминали в Пелопонес и в Централна Гърция. Според Атина тези инвестиции би трябвало да стимулират гръцката икономика и да са от полза особено за гръцките корабни компании, които вече транспортират повече от една трета от световните доставки на втечнен природен газ.

Залозите са и дипломатически. Атина се надява, че тези по-тесни енергийни връзки с Вашингтон ще ѝ помогнат да консолидира позицията си спрямо Турция, особено по отношение на спорните морски зони. От 2019 г. насам Анкара претендира за икономически зони южно от Крит, след споразумение, подписано с либийското правителство в Триполи, което не е признато от международната общност. Премиерът Мицотакис се опасява, че Турция може да спечели предимство в тази „газова надпревара“. „Руският газ не трябва да влиза в Европа през задна врата, през Турция. Трябва да сме готови“, каза той на 7 ноември.

Константинос Филис, гръцки изследовател в областта на международните отношения, каза пред „Катимерини“ , че Съединените щати сега прилагат истинска „ВПГ дипломация“. Но остава един въпрос: „Не е ли Европейският съюз изложен на риск да се освободи от зависимостта си от руски газ, само за да изпадне в нова зависимост от американския ВПГ?“, каза още той. Междувременно американската компания „ЕксонМобил“ се присъедини към гръцки консорциум, натоварен с проучване и сондиране за газ в Йонийско море, близо до остров Корфу. Това решение предизвика възмущение сред екологичните неправителствени организации. WWF Гърция и „Грийнпийс“ осъдиха проектите като „разрушителни за морските видове и техните местообитания“, отбелязвайки, че въпросната зона е част от мрежата Натура 2000 и е дом на морски костенурки, наред с други видове.

„Грийнпийс“ е възмутен от това решение. „Същото правителство, което обещава да защити морето и да създаде защитени морски зони, организира проекти, които са разрушителни за природата.“ Само на тридесет километра от северозападния бряг на Корфу, неправителствената организация посочва, че „предстои да започне тежка индустриална дейност, водена от компания с дълга история на промишлени и екологични аварии, както и на трудови злополуки“. В лицето на изменението на климата „правителството най-накрая трябва да действа в интерес на своите граждани, вместо да продължава да обслужва интереси, които облагодетелстват само малцина“, заключава неправителствената организация.