Риба пришелец, дошла от океана, живее по-добре в Черно море

Врамките само на 10 години популацията на инвазивния за Черно море корейски костур (Sebastes schlegelii) се е увеличила и се е развила по цялото руско крайбрежие, съобщиха в сряда от пресслужбата на руския Институт по биология на южните морета (ИнБЮМ).

Този вид от няколко години е научно документиран по българското крайбрежие на Черно море, както край Турция, а за първи път е установен през 2013 година край Балаквала в Украйна. Учените предполагат, че той навлиза в екосистемата на Черно море заедно с млади мекотели за ферми за стриди в Украйна и бързо се е адаптирал към местните условия, достигайки големи за този вид размери. Числеността му бързо нараства. Объркващата регулаторна рамка и бюрократичните пречки в Украйна отказват предприемачите от мидените ферми, но пришълецът е вече в нашето море.

„Има го вече навсякъде. Горе-долу по едно и също време го открихме с колегите учени от другите страни на Черно море“, каза пред Maritime.bg доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН (ИО), съавтор на първия научен доклад за установяване на вида край България, публикуван през 2023 година в „Bioinvasions Records“.

„За внасянето на този вид в Черно море по всяка вероятност не е отговорно корабоплаването, а развитието на аквакултурите“, каза още доц. Райков. По думите му няма как корейският костур, който е изключително активен хищник, да бъде „изваден“ от екосистемата на Черно море. „Нужни са изследвания за проследяване на популацията му“, допълни българският учен.

Той разкри, че рибари вече докладват за цели полета по крайбрежието на България, в които няма стронгил (Neogobius melanostomus) от семейство Попчеви, като това може да се дължи именно на развиващата се популация на хищника от северозападната част на Тихия океан.

„Днес можем с увереност да кажем – корейският костур се е приспособил при нас, започнал е да се размножава и се чувства чудесно. Той вече обитава цялото руско черноморско крайбрежие, а отскоро започна да се среща и в други страни, за което пишат нашите турски и български колеги. Нещо повече, регистрирана е първата находка на тихоокеанския пришълец и в Мраморно море“, каза Игор Тамойкин, ихтиолог в ИнБЮМ, съавтор на изследване, публикувано в „Scientific Reports“.

В отговор на запитване на Maritime.bg, Сдружение „Черноморски изгрев“ обяви, че единични екземпляри корейски костур вече са улавяни от големите риболовни кораби.

„Той обаче е крайбрежна скална риба, лови се с харпун и въдица, може и с хрилни мрежи, ако е с по-голяма численост, затова не може да се анализира популацията му от тралните снимки, които правим. Нужни са нови изследвания, за да бъде оценен запасът, както и влиянието му над другите крайбрежни видове“, подчерта доц. Райков.

От групата Морски риболов – Шабла заявиха пред Maritime.bg, че са улавяни единични екземпляри с дължина 40-42 сантиметра, предимно край Варна.

Появата му може сериозно да промени екосистемите не само на Черно, но и на Мраморно и Средиземно море, включително да доведе до намаляване на числеността на местните видове, предупреждават руските учени.

„Практически всички неголеми крайбрежни видове риби, както и ракообразните, могат да попаднат в полето на неговия хранителен избор. За храна той се конкурира, на първо място, със своя „родственик“ – Черноморската скорпена (Scorpaena porcus), като при това има редица предимства пред нея, например по-голяма активност, включително през студеното време на годината. Конкуренцията не е само за риба и раци, но и за убежища“, каза Дмитрий Куцин, старши научен сътрудник от отдела по ихтиология на ИнБЮМ.

Всички възрастни образци, изследвани от руските учени са били по-едри и по-тежки от представителите на корейския костур в естествената му среда на обитание, т.е. в Далечния изток.

„В Черно море той расте по-бързо, а наличието на мазнини в коремната кухина свидетелства за доброто му хранене и успешното натрупване на енергийни запаси“, поясняват от ИнБЮМ.

Учените в България и Русия не изключват в даден момент този вид да стане обект на стопански улов, докато тепърва ще установят до какви размери може да порасне корейският костур в Черно море, каква е продължителността му на живот и смъртността в новия ареал, как протича размножаването му, колко силно и защо се отличава от представителите на същия вид в Тихия океан.

Учените от страните на Черно море следва да дадат отговор на най-важния въпрос – с кои други обитатели на нашето море този костур може да се конкурира и как неговата експанзия може да повлияе на местната екосистема като цяло.