ЕС с нова идея: Военен Шенген за придвижване на техника в случай на война

Ако дадена държава-членка на ЕС бъде атакувана, колко време трябва да отнеме на другите държави-членки да разрешат на войски и оборудване да преминат през границите им, за да предоставят подкрепления? Нов план може да ограничи времето, през което една държава-членка на ЕС може да задържи военните сили на друга държава-членка.

Държавите-членки на ЕС ще имат само три дни в мирно време и шест часа в извънредни ситуации, за да позволят на други европейски военни войски и оборудване да преминат границите им съгласно новото предложение за „военен Шенген“ на Европейската комисия, предназначено да подобри значително военната мобилност в целия блок.

„Днес, за да се преместят военно оборудване и войски, да речем от запад на изток, за съжаление са необходими месеци“, заяви Апостолос Цицикостас, европейски комисар по устойчивия транспорт и туризъм, цитиран от „Евронюз“.

„Това, което искаме да направим, е да го осъществим в рамките на няколко дни. Не можете да защитите един континент, ако не можете да се придвижвате по него. Това е много ясно. Затова създаваме този военен Шенген“, продължи той.

Така нареченият пакет за военна мобилност ще бъде официално представен по-късно днес. Това е най-новият от поредицата планове, публикувани от Европейската комисия от началото на годината, за да се подсили значително отбраната на ЕС преди края на десетилетието – дотогава, според някои разузнавателни агенции, Русия може да разполага със средствата да атакува друга европейска страна.

Една от ключовите мерки ще бъде ускоряването на процедурата за издаване на разрешения за трансгранична военна мобилност. В момента правилата в 27-те държави членки не са хармонизирани, като някои от тях отговарят със седмици на искане от друга страна от ЕС за преместване на войски и/или оборудване на тяхна територия.

Комисията иска това да бъде съкратено до максимум три дни в мирно време и до само шест часа в случаи на извънредни ситуации, като се предполага, че в последния случай разрешението ще бъде дадено.

Планът предвижда нова европейска система за бързо реагиране, основана на механизма за гражданска защита на ЕС, която позволява на държавите членки да получат бърза помощ при природни или причинени от човека бедствия.

Това ще включва „фонд за солидарност в областта на военната мобилност“, в който държавите членки ще могат да освобождават активи — като влакове за превоз на плоски товари, фериботи или стратегически въздушни превози — за използване от други държави, както и „каталог за военна мобилност“, в който ще бъдат включени транспортни и логистични активи с двойна употреба от граждански компании, които могат да бъдат използвани за военни операции.

Цялата тази работа ще бъде координирана от нова група за военна мобилност, съставена от национален координатор за всяка държава-членка. Те също така ще дадат приоритет на финансирането на избрани 500 инфраструктурни проекта, които са определени като необходими за подобряване на четири договорени военни коридора, чиито местоположения все още са в тайна.

Целта е да се модернизират пътища, железопътни линии, пристанища, летища, тунели и мостове, така че да могат да поемат теглото и размерите на военното оборудване.

„Солидните логистични мрежи правят разликата между спечелените и загубените войни“, подчерта Цицикостас, добавяйки, че „акцентът е върху краткосрочни, бързи инвестиции за бързо увеличаване на капацитета“.

Цицикостас оценява, че за тази работа ще са необходими 100 милиарда евро, но досега ЕС е заделил едва 1,7 милиарда евро за военна мобилност в настоящия многогодишен бюджет, който приключва през 2027 г., сума, която комисарят описа като „капка в морето“.

Предложението за следващия седемгодишен бюджет, който ще започне през 2028 г., е за малко под 18 млрд. евро – десетократно увеличение, но все още далеч от целта.

Цицикостас обаче заяви, че това не е единственият източник на средства, с които разполагат държавите членки.

Като се има предвид, че инфраструктурата е с двойно предназначение, държавите членки трябва да могат да се възползват от кохезионните фондове, отпуснати в рамките на основната инвестиционна политика на блока, която има за цел да намали неравенствата между регионите, както и от средствата от схемата за отбранителни заеми SAFE.

Държавите членки на ЕС, повечето от които са и членове на НАТО, също ще могат да отчитат тези инвестиции към новата цел за разходи на алианса.

Все пак, според Цицикостас, „не става въпрос само за пари. Този пакет се отнася и до рамката“.

„Геополитическата ситуация в света в момента не е лесна, затова трябва да се научим да действаме по-бързо, да работим по-усилено и да постигаме резултати много по-рано, отколкото бихме очаквали“, заключи той.