САЩ оставят врата за преговори по плана за Украйна

Вашингтон даде знак, че има пространство за преговори по американския план за край на войната в Украйна, който среща съпротива от Киев, съюзниците му и част от американските законодатели. Това става в навечерието на насрочените за неделя разговори по предложението в Швейцария.

Доналд Тръмп е поставил на Украйна срок до 27 ноември да одобри плана за прекратяване войната, но Киев настоява за промени в проекта, който приема част от твърдите условия на Русия.

В събота Съединените щати подчертаха, че документът е официална политика на Вашингтон и отрекоха твърдения на група сенатори, че държавният секретар Марко Рубио го е описал като руски „списък с желания“.

Планът от 28 точки изисква от нападнатата страна да отстъпи територия, да намали армията си и да се откаже завинаги от членство в НАТО. В събота Тръмп заяви, че това не е окончателната му оферта и че се надява да спре боевете „по един или друг начин“.

Специалният пратеник на Тръмп за Украйна Кийт Келог определи предложението в интервю за „Фокс Нюз“ като „работа в развитие“.

Европейските съюзници на Украйна, които не са участвали в изготвянето на текста, заявиха, че планът има нужда от „допълнителна работа“. На срещата на Г-20 в Южна Африка те търсят контраоферта, която да засили позицията на Киев.

Американски представител каза пред АФП, че Рубио и дипломатическият пратеник Стив Уиткоф ще пристигнат в Женева в неделя за разговорите, а секретаря на армията на САЩ Даниел Дрискол вече е там, след като се е срещнал с украинския президент Володимир Зеленски в Киев.

„Мирното предложение е изработено от САЩ. То се предлага като силна рамка за продължаващи преговори. Стъпка и на руските искания, но и на предишни и текущи позиции на Украйна“, написа Рубио късно в социалните мрежи.

Зеленски изпрати делегация начело с най-близкия му сътрудник Андрий Ермак. Смята се, че преговорите ще включват и представители на Руската федерация, но от Москва засега няма потвърждение

„Ще има консултации с партньорите относно необходимите стъпки за край на войната“, заяви Зеленски. Той добави, че украинските представители знаят как да защитят националните интереси и какво е нужно, за да се предотврати трета руска инвазия, след анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нападение през 2022 г.

Британският премиер Киър Стармър каза, че високопоставени представители ще се срещнат в Женева, „за да придвижат процеса напред“, като подчерта значението на твърди „гаранции за сигурност“ за Украйна при всяко споразумение. „Фокусът сега е върху Женева утре и дали можем да постигнем напредък“, заяви той на Г-20 в Йоханесбург. Стармър уточни, че съветникът му по национална сигурност Джонатан Пауъл ще бъде там. Дипломатически източници в Италия съобщиха, че Рим изпраща съветника Фабрицио Саджо.

Френският президент Еманюел Макрон каза на пресконференция в рамките на Г-20, че в срещата ще участват и съветници по национална сигурност от ЕС, Франция и Германия. Лидери от Запада на форума определиха американския план като „основа, която ще изисква допълнителна работа“.

„Ясни сме по принципа, че граници не се променят със сила. Притесняват ни и предлаганите ограничения върху украинските въоръжени сили, които биха оставили Украйна уязвима за бъдеща атака“, заявиха в обща декларация лидери на ключови европейски държави, Канада и Япония.

Макрон посочи, че планът съдържа точки, които трябва да бъдат обсъдени по-широко, защото засягат европейските съюзници — като връзките на Украйна с НАТО и замразените руски активи, държани в ЕС. „Всички искаме мир и сме единни. Искаме този мир да е силен и траен“, подчерта той и поиска споразумението да „вземе предвид сигурността на всички европейци“.

Зеленски предупреди, че Украйна е изправена пред едни от най-трудните моменти в историята си и че ще предложи „алтернативи“ на плана на Тръмп. „Натискът върху Украйна е сред най-тежките. Страната може да се окаже пред много труден избор: или загуба на достойнство, или риск да загуби ключов партньор“, каза той, визирайки възможно скъсване с Вашингтон.

Руският президент Владимир Путин заяви, че планът може да „положи основата“ на окончателно мирно уреждане, но заплаши с нови завземания на територия, ако Украйна се откаже от преговорите.