Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно

Според нови данни на учени, озоновата дупка над Антарктида се свива и скоро може да изчезне напълно, съобщава „Дейли мейл“. 

Службата за мониторинг на атмосферата Коперник (CAMS) установи, че дупката, която се появява ежегодно над Антарктида, се е затворила в понеделник, 1 декември. Това се случи не само по-рано от очакваното, но и по-рано от всеки друг път от 2019 г. насам. 

Освен това, през 2025 г. озоновата дупка достигна най-малкия си размер в пика си през последните 5 години – 21,08 милиона км². За втора поредна година озоновата дупка е сравнително малка по размер в сравнение с големите и дълготрайни дупки от 2020-2023 г. Това подхранва надеждите за пълно възстановяване на озоновия слой – потенциално през следващите няколко десетилетия.

Директорът на Службата д-р Лорънс Руй нарече ранното затваряне и относително малкия размер „окуражаващ знак“. „Това отразява постоянния годишен напредък, който наблюдаваме в момента във възстановяването на озоновия слой“, подчерта той. 

Публикацията пояснява, че озоновата дупка технически не е „дупка“ в буквалния смисъл, където озонът напълно липсва, а по-скоро зона с изключително силно изчерпване на озона над Антарктида. Обикновено се отваря през август, достига пик през септември или октомври и се затваря в края на ноември или началото на декември. 

През 2025 г. озоновата дупка започва да се образува доста рано – в средата на август. В края на август размерът ѝ леко намалява, но до началото на септември отново се е повишил до максимум 21,08 милиона км². Учените казват, че този размер е „доста типичен“ за този период, но значително по-малък от максимума от 26,1 милиона км² през 2023 г.

Експертите установиха, че площта на озоновата дупка постепенно намалява, но „остана значителна“. През септември и октомври тя се колебаеше между 15 милиона км² (приблизително площта на Антарктида) и 20 милиона км². Но през първата половина на ноември площта на озоновата дупка бързо се сви, което показва възможността за ранно затваряне. Малък участък с ниски нива на озон се запази през втората половина на месеца, докато дупката не се затвори напълно на 1 декември. Това е най-ранното затваряне от 2019 г. насам и едно от най-ранните през последните четири десетилетия, пише изданието. 

Озоновият слой се намира в стратосферата (вторият слой на земната атмосфера). Той абсорбира почти цялото вредно ултравиолетово лъчение (UVB), което го прави ключова защита за живота на планетата. Наличието на озонова дупка увеличава количеството радиация, достигащо до земната повърхност: колкото по-голяма е дупката, толкова по-голямо е въздействието й. 

Озоновата дупка е открита за първи път от британския метеоролог Джонатан Шанклин през 80-те години на миналия век, предизвиквайки световна сензация. Учените смятат, че дупката е причинена от изхвърлянето в атмосферата на изкуствени химикали, по-специално хлорофлуоровъглероди (CFC). През декември 1987 г. държавите подписаха Монреалския протокол, международно споразумение за постепенно прекратяване на производството на CFC и други вещества, които нарушават озоновия слой. Въпреки че този документ ефективно спря производството на 99% от всички химикали, нарушаващи озоновия слой, останалият 1% все още остава в атмосферата. 

През зимата в южното полукълбо над Антарктида се образува голям стълб от много студен, въртящ се въздух. Това концентрира останалите химикали в зона, където студът и слънчевата светлина насърчават реакцията им с озона, което го  унищожава. „Експертите се надяват, че с течение на времето фреоните напълно ще изчезнат от атмосферата, въпреки че този процес е бавен. CAMS изчислява, че благодарение на забраната озоновият слой ще може да се възстанови напълно между 2050 и 2066 г. „Този ​​напредък трябва да се отбележи като навременно напомняне за това какво може да постигне международната общност, когато работи заедно за справяне с глобалните екологични предизвикателства“, подчерта Руил.