Ядреният синтез: решение на енергийните проблеми на Европа?

Европа се сблъсква с непосилни цени на енергията и се надява да захрани енергоемката си технологична индустрия с чиста енергия от ядрен синтез. Скептиците обаче се питат дали това ще стане достатъчно бързо.

Високите цени на енергията нанасят удар на технологичните надежди на Европа. Средните цени на електроенергията за тежките индустрии в Европейския съюз остават приблизително два пъти по-високи от тези в САЩ и с 50 % по-високи от тези в Китай. Германия в момента има най-високите цени на електроенергията сред развитите страни.

Енергийната криза забавя енергоемките инвестиции в центрове за данни. Това нанася удар на европейските фирми, които се опитват да обучават и управляват големи енергоемки модели за изкуствен интелект.   

Ядреният синтез може да помогне за преодоляване на тази разлика. Тя е чиста форма на ядрена енергия. Чрез сливането на леки водородни атоми, ядреният синтез освобождава топлина без дългоживеещите радиоактивни отпадъци, произвеждани от традиционната ядрена енергия. Ядреният синтез се вписва добре в амбициозните климатични цели на ЕС; той е източник на енергия без въглеродни емисии, който може да допълни възобновяемите енергийни източници, да намали зависимостта от вносни горива и да осигури топлина с висока температура. Влиятелният доклад за конкурентоспособността на бившия италиански министър-председател Марио Драги дава приоритет на термоядрената енергия в стратегията за растеж на Европа.  

Въпреки това термоядрената енергия остава в периферията на индустриалната политика на Европа, а не в нейния център. Няма време за губене. Американски и китайски компании вече говорят за свързване на пилотни централи към електропреносната мрежа в началото на 30-те години на ХХІ век.  

В контраст с това, настоящата пътна карта на Европа изглежда предпазлива. Тя планира да пусне първата си демонстрационна централа през 40-те години ХХІ век, а мащабното търговско внедряване ще дойде едва след това. Тази логика имаше смисъл, когато термоядреният синтез се разглеждаше като дългосрочен изследователски проект. Тя обаче не се вписва добре в една индустрия, която се готви да стартира мащабни проекти през следващото десетилетие. 

Иронията е, че Европа е лидер в изследванията в областта на термоядрената енергия. Международният термоядрен експериментален реактор (ITER) в Южна Франция демонстрира самонагряваща се „горяща плазма“ – важен етап, при който термоядрената енергия създава достатъчно топлина, за да се поддържа сама, вместо да разчита на външен енергиен приток. ЕС също така управлява някои от най-модерните лаборатории за термоядрена енергия в света, като базираната в Барселона Fusion for Energy (F4E) управлява над 1300 договора за доставки на стойност над 7 милиарда евро.  

Но европейското управление остава разделено. EUROfusion, консорциумът, който координира финансираните от ЕС изследвания в областта на термоядрената енергия, управлява изследователски програми, но не може да подписва договори за партньорство с индустрията. F4E управлява международни партньорства и промишлени обществени поръчки, но няма право на глас по отношение на изследователски проекти. Припокриващите се структури ограничават пряката подкрепа за частни разработчици, които имат за цел да построят термоядрени централи. 

Регулирането добавя допълнително ниво на несигурност. За инвеститорите и енергоразпределителните компании ключовият въпрос е прост: ще бъдат ли лицензирани термоядрените централи по същия начин като ядрените реактори за разпадане, или по-лека рамка, по-близка до тази за ускорителите на частици и индустриалните източници? САЩ и Великобритания вече са разделили регулирането на термоядрената енергия от това на традиционната, много по-опасна ядрена енергия. Япония следва техния пример. 

ЕС не го е направил. Националните правителства, а не Брюксел, ще лицензират съоръженията. Агенцията на ЕС за ядрена енергия „Евратом“ — договорната рамка, която определя правилата за ядрена безопасност, радиационна защита и ядрени изследвания в държавите членки — трябва да последва примера на САЩ и да раздели термоядрената енергия от ядрената енергия. 

Финансирането представлява друг проблем. Въпреки че в Европа има надеждни компании за термоядрена енергия, по-голямата част от около 8-10 милиарда долара глобално частно финансиране за термоядрена енергия е отишла в американски фирми. Европейските капиталови пазари са предпазливи. Докато САЩ използват публични средства, за да привлекат частни инвестиции, европейските стартиращи компании в областта на термоядрената енергия са оставени да се ориентират в общи схеми за иновации и национални програми.

Според независимата група за стратегически анализи Clean Air Task Force, ЕС трябва да пренасочи фокуса на своите научни изследвания към комерсиализирането, а не само към изучаването на термоядрената енергия. Той трябва да отвори своите програми за научноизследователска и развойна дейност за частния сектор. Трябва да координира големите изпитателни съоръжения, за да реализира търговски проекти. И трябва да третира термоядрената енергия като стратегическа зелена технология в законодателството на ЕС, като я направи допустима за същата индустриална подкрепа, която се предоставя на батериите, водорода и други сектори на чистите технологии.  

Ако ЕС не се промени, много от нейните лидери в областта на термоядрената енергия вероятно ще построят първите си централи в чужбина, където капиталът, регулациите и индустриалната политика са благоприятни. Ролята на ЕС рискува да се сведе до тази на доставчик на висококачествени продукти: предоставяне на компоненти, кодове и таланти на термоядрената индустрия, чието седалище е другаде. 

Предстоящата стратегия на ЕС за термоядрената енергия, която се очаква в края на тази година или в началото на следващата, трябва да реши дали термоядрената енергия ще се превърне в още един сектор, в който ЕС предоставя науката, а другите изграждат индустрията, или дали блокът е готов да заложи сериозно на технология, която може да подсили неговата конкурентоспособност.

Д-р Анда Болога е старши изследовател в програмата за технологична политика в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).