Какъв е мащабът на кризите, с които светът навлиза в 2026 г.?

През последните години конфликтите по света се разрастват, което задълбочава нестабилността и оголва слабостите на международната система. Тази тенденция продължи и през 2025 г.: в много региони се водят изтощителни, дългогодишни войни; в Западното полукълбо се появи ново огнище на напрежение, след като САЩ нанесоха удари по лодки, които според Вашингтон се използват за наркотрафик край Латинска Америка; а стари гранични спорове отново доведоха до сблъсъци между държави като Камбоджа и Тайланд. Междувременно войната Русия–Украйна продължава, а основанията за скептицизъм, че мирните преговори ще доведат до сделка, остават много – особено при положение че Москва продължава да нанася опустошителни удари срещу Киев и настоява за още украинска територия.

В Газа има примирие между Израел и "Хамас", но то е крехко, а в периода след постигането му загинаха стотици палестинци. Хуманитарната ситуация в крайбрежния анклав остава тежка и пред следващата фаза на мирния процес стоят сериозни препятствия.

В Судан бруталната гражданска война разсели милиони хора и доведе до една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Там неведнъж бяха убивани хуманитарни работници – пореден пример за тенденцията хуманитарната дейност все по-често да се превръща в мишена, което се засили допълнително от съкращенията на помощта за чужбина поради закриването на Американската агенция за международно развитие (USAID).

На този фон мащабът на кризите, с които светът навлиза в 2026 г., може да се измери с пет ключови показателя.

1) Насилието срещу цивилни достигна най-високото ниво за последните пет години

През 2025 г. насилието, насочено пряко срещу цивилни, се увеличи рязко. Индексът на Armed Conflict Location and Event Data Project (ACLED) отчете над 56 000 подобни случая – най-високото равнище от пет години насам. Недържавни въоръжени групировки и организации са отговорни за около две трети от тези атаки и за 59% от цивилните жертви. От обвиненията в геноцид срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа в Судан до бруталните действия на банди в Еквадор, Хаити и Мексико – цивилните все по-често попадат в центъра на насилието. Именно тази динамика изстреля Еквадор с 36 места нагоре в класацията – до шесто място по брой регистрирани конфликти.

И държавните сили имат значителен принос: през 2025 г. те стоят зад 35% от нападенията срещу цивилни – спрямо 20% през 2020 г. Руски, израелски и бирмански части са посочени като отговорни за голяма част от тях. Общо около 831 милиона души – всеки шести човек на планетата – са били изложени на военен конфликт през изминалата година.

2) Повече от 117 милиона души са били принудени да напуснат домовете си

Конфликтите продължават да предизвикват масово разселване. По данни на Агенцията на ООН за бежанците, към юни 2025 г. броят на разселените по света е над 117 милиона души – включително 42,5 милиона бежанци и 67,8 милиона вътрешно разселени. Проблемът не е нов, но нараства устойчиво: през 2024 г. броят им е бил над 123 милиона – почти с 6 милиона повече спрямо предходната година.

3) Разходите за отбрана достигнаха рекордните 2,7 трилиона долара

През 2024 г. разходите за отбрана в световен мащаб достигнаха 2,7 трилиона долара – най-големият годишен скок от края на Студената война насам, показват данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Това представлява ръст от 37% за последното десетилетие. Макар официалната статистика да е за 2024 г., последиците от тази вълна на милитаризация се усещаха през цялата 2025 г.

За втора поредна година военните разходи се увеличават във всички пет региона на света – Африка, Америките, Азия и Океания, Европа и Близкия изток. Това показва, че държавите инвестират все повече в сигурността си на фона на страха от преливане на конфликтите. САЩ остават №1 по разходи за отбрана с 997 млрд. долара, или 37% от световния дял. Следват Китай с 314 млрд. долара (12%) и Русия с 149 млрд. долара (5,5%). Германия се изкачва до четвъртото място, измествайки Индия. Между 2023 и 2024 г. приходите на оръжейните компании от продажби и услуги нарастват с 5,9%, до 679 млрд. долара

4) Всички държави от НАТО вече отделят над 2% от БВП за отбрана

САЩ дадоха ясен сигнал, че няма да продължат да бъдат „щитът“ на Европа. С навлизането на войната Русия–Украйна в четвъртата ѝ година президентът Доналд Тръмп поиска минималният праг в НАТО да се увеличи от 2% на 5% от БВП, за да се засили значението на европейските съюзници.

В края на 2024 г. осем от 32-те страни членки не покриваха целта от 2%. До края на 2025 г. обаче всички вече я надвишават. Така алиансът ще разполага с най-малко 156 млрд. долара допълнителни средства за отбрана през следващите пет години. Седем държави вече харчат над 3% от БВП за сигурност. Новата цел от 5% трябва да бъде постигната в рамките на 10 години – засега никоя страна не е достигнала това равнище.

5) Почти половината убити журналисти през 2025 г. са загинали в Газа

Журналистическата професия никога не е била толкова опасна. Според проекта Costs of War на университета „Браун“, през 2023 г. в конфликтна зона е загивал репортер средно на всеки четири дни, а през 2024 г. – на всеки три. През 2025 г. опасността е нараснала драстично, особено за палестинските журналисти в Газа.

Комитетът за защита на журналистите (CPJ) и други правозащитни организации смятат, че Израел умишлено е атакувал репортери в анклава. По данни на Costs of War това е най-смъртоносният конфликт за журналисти в историята – отнел повече животи от всички големи войни след XIX век, взети заедно. Според „Репортери без граници“ (RSF), към 1 декември 2025 г. в света са били убити 67 журналисти, от които 43% – в Газа. „Това е резултатът от омразата към журналистите“, заяви генералният директор на RSF Тибо Брутън.