САЩ-Иран: вражда над четири десетилетия

САЩ  и Иран са заклети врагове от Ислямската революция през 1979 г. и кризата с заложниците в американското посолство в Техеран. Ударите на САЩ и Израел в събота са само последният от поредица конфликти. 

1979 г.: кризата с заложниците 

На 4 ноември 1979 г. студентски активисти, настояващи за екстрадиция на сваления ирански монарх Мохамед Реза Пахлави, който е бил на лечение в САЩ, вземат за заложници служители в американското посолство в Техеран. Това се случва седем месеца след създаването на Ислямска република Иран. Около 52 заложници са държани в продължение на 444 дни. През април 1980 г. Вашингтон прекъсва дипломатическите отношения с Иран и налага ограничения върху търговията и пътуванията. Девет месеца по-късно последните заложници са освободени. 

2002: „ос на злото“ 

На 30 април 1995 г. президентът Бил Клинтън обявява пълна забрана на търговията и инвестициите с Иран, обвинявайки го в подкрепа на „тероризма“. САЩ цитира подкрепата на Иран за регионални войнствени групировки, включително Хизбула, Хамас и Палестинския ислямски джихад. Чуждестранни компании, които инвестират в иранския нефтен и газов сектор, са обект на атаки. На 29 януари 2002 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш заявява, че Иран, Ирак и Северна Корея принадлежат към „ост на злото“, подкрепяща „тероризма“. През април 2019 г. САЩ определят елитната военна сила Корпуса на гвардейците на ислямската революция, като „терористична организация“. 

2018: САЩ излизат от ядрената сделка 

В началото на 2000-те години разкритията за съществуването на недекларирани ядрени обекти в Иран пораждат опасения, че Техеран се опитва да създаде ядрени оръжия, твърдения, които Иран отрича. Доклад от 2011 г. на МААЕ, орган за ядрена безопасност на ООН, в който се събират „широко достоверни“ разузнавателни данни, се казва, че Иран поне до 2003 г. е „извършвал дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“. През 2005 г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад прекратява замразяването на обогатяването на уран. Техеран настоява, че ядрената му програма е единствено за граждански цели. Десетилетие по-късно във Виена е постигнато споразумение за ядрената програма на Иран с шест световни сили – Китай, Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и САЩ. То дава на Техеран облекчение от осакатяващи икономически санкции в замяна на гаранции, че няма да произвежда атомна бомба. Сделката е одобрена от ООН. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегля от пакта през 2018 г., възстановявайки санкциите срещу Иран и компании, свързани с него. Година по-късно Иран започва да се отказва от някои от ангажиментите си по споразумението. Дипломатическите усилия не дават резултати. Санкциите на ООН са възобновени на 28 септември 2025 г. Споразумението изтича през октомври.

- 2020: убит висш генерал 

На 3 януари 2020 г. САЩ убиват висшия ирански генерал Касем Сюлеймани в Багдад. Тръмп заявява, че Сюлеймани е планирал „неизбежна“ атака срещу американски дипломати и сили в Ирак. Иран отвръща с ракетни удари по бази в Ирак, в които се намират американски сили. 

2025: бомбардирани ядрени обекти 

По време на 12-дневната израелско-иранска САЩ нанасят удари по три големи ирански ядрени обекта на 21 юни 2025 г. Тръмп заявява, че обектите са „заличени“, но истинският мащаб на щетите не е известен. 

2026: „армада“ в Персийския залив 

Тръмп заплашва да удари Иран в отговор на кървавите му репресии срещу масовото протестно движение, започнало в края на декември 2025 г., въпреки че фокусът на заплахите му скоро се измества към ядрената програма на Техеран. Той изпраща американска „армада“ в региона. Двете страни възобновяват непреките преговори с посредничеството на Оман в началото на февруари 2026 г. Вашингтон призовава Иран да договори споразумение, за да избегне удари. Техеран иска да ограничи преговорите до ядрената си програма, докато Вашингтон иска те да обхванат и балистичните му ракети и подкрепата за въоръжени групировки в региона. На 19 февруари Тръмп заявява, че дава „10, 15 дни, почти максимум“, за да постигне споразумение, „в противен случай ще се случат лоши неща“. На 28 февруари той обявява началото на „големи бойни операции“, след като Израел нанесе удари по Иран.