Кремъл принуждава работодателите да изпращат по двама служители за фронта в Украйна

Рязко се увеличава натискът върху заводите в Рязанска област, на няколко часа път от Москва.

Губернаторът Павел Малков наскоро подписа указ, с който изисква от компаниите с над 150 служители да предоставят списъци с имена на армията. Така вече не само държавата набира хора, а и работодателите. Те ще трябва да поемат тежката отговорност да решат кой от служителите им би бил най-подходящ за войник.

За малки и средни предприятия с между 150 и 300 служители, ръководството трябва да предложи двама кандидати. Ако фирмата има над 500 служители – пет имена. Така мениджърите получават нова роля: освен за продуктивност и оборот, те се превръщат и в „военни рекрутери“. Официално обаче „договорните услуги“, предлагани на новобранците, ги представят като доброволци.

Текстът, открит от независими руски медии и експерти по разузнаване от отворени източници (OSINT), не засяга само публичния сектор – и частните компании са задължени да предоставят мъже. Ако даден работодател се бави или отказва, санкциите не закъсняват. На базата на указите за „максимална готовност“, подписани от Владимир Путин през 2022 г., местните власти могат да налагат глоби до един милион рубли (около 10 700 евро).

Тази нова стратегия показва спешността на ситуацията за руската армия. Макар Москва да твърди, че 420 000 души са подписали договори през миналата година, реалността на терен изглежда по-сложна. В големите градове първоначалният ентусиазъм бързо намаля, особено след като започнаха да се връщат тела в ковчези и конфликтът се проточи. Дори увеличените бонуси при подписване вече не са достатъчни, за да убедят семейни мъже или млади работещи. Този принудителен подбор на служители може бързо да навреди на руската икономика, която и без това изпитва недостиг на работна ръка. Според официални прогнози страната може да има недостиг от 11 милиона работници до 2030 г. Изпращането на работници на фронта означава да се реши един проблем за сметка на друг.

За работодателите ситуацията е сериозно морално и логистично предизвикателство. Как да изберат няколко души, без да разрушат екипа? Как да се разделят с квалифицирани специалисти, когато пазарът на труда вече е изчерпан, и при това с почти сигурното съзнание, че ги изпращат на риск от смърт? „Приоритетът е изпълнение на квотите, без оглед на елементарната икономическа логика“, коментира анализатор, следящ отблизо региона. Обявената цел на Кремъл е амбициозна: армия от 1,5 милиона активни военнослужещи. За финансирането ѝ Русия е отделила 6,3% от БВП за отбрана през 2025 г. – военен разход, който вече се усеща дори в ежедневието на предприятията.

Ако тази практика се окаже успешна за Министерството на отбраната, тя може да бъде разширена и в други региони. Това представлява форма на „тиха мобилизация“, която избягва шока от масова мобилизация като тази през есента на 2022 г., която би могла да предизвика по-сериозна реакция от населението.