Тръмп се превръща в проблем за европейската крайна десница

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се превърна в толкова политически токсична фигура в Европа, че дори най-близките му идеологически съюзници все по-често го възприемат като пречка.

„Трябва да поддържаме дистанция“, каза френският политик Марин льо Пен на колегите си депутати от крайнодясната партия „Национален сбор“ по време на среща на 14 април, според високопоставен партиен функционер, присъствал на събитието.

Европейските десни популисти се дистанцираха от американския президент още преди унгарският премиер Виктор Орбан да претърпи тежка загуба на парламентарните избори на 12 април. Кампанията бе белязана от многократни изрази на подкрепа от Тръмп и посещение в последните дни от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Поражението на Орбан, съчетано с последиците от войната с Иран и конфликта на Тръмп с папата, ускори тяхното отдръпване.

Макар някои да виждат предимства в поддържането на връзки с Тръмп, „в конкретния контекст на изборите това не е особено обещаващ подход“, заяви Торбен Брага, депутат от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), който е член на комисията по външна политика на Бундестага, германския парламент.

За италианския премиер Джорджа Мелони атаките на Тръмп срещу папа Лъв XIV бяха преломният момент. Но застъпването за Светия отец беше и въпрос на политическа целесъобразност за нея, като се има предвид нейната католическа избирателна база и факта, че европейците от Болоня до Будапеща обвиняват американския президент за конфликта в Близкия изток и нарастващите цени на енергията.

„Загубата [на Орбан] не може да се приписва само на умората на избирателите. Близостта със Съединените щати в настоящия контекст не се прие добре от унгарските избиратели“, настоя високопоставеният член на „Национален сбор“, на когото, както и на другите цитирани в тази статия, беше предоставена анонимност, за да сподели подробности от частни разговори.

За да се постави в най-добрата позиция за победа на френските президентски избори през следващата година, „Национален сбор“ вероятно ще се опита да избегне да бъде възприемано като близко до администрацията на Тръмп.

От другата страна на Рейн депутатите от АзГ възприемат подобен подход с оглед на важните регионални избори, които предстоят през септември.

Матиас Мосдорф, депутат от АзГ, написа в X, че „показното демонстриране на приятелство“ между Будапеща и администрацията на Тръмп, включително решението на Ванс да агитира за Орбан, „висеше като воденичен камък около врата [на унгарския лидер]“.

Движението MAGA става глобално

Когато Тръмп се върна в Белия дом миналата година, изглеждаше, че може да даде тласък на сродни антиимиграционни популистки движения другаде, които се бореха да спечелят власт или уважение.

Администрацията на Тръмп дори формализира усилията си да изгради международна мрежа от идеологически съюзници като част от стратегията си за национална сигурност.

Първоначално АзГ видя подкрепата на Тръмп като възможност да укрепи легитимността си и да увеличи натиска върху консерваторите на канцлера Фридрих Мерц да премахнат германската „защитна стена“ – неформална бариера, която съществува от края на Втората световна война, за да попречи на крайната десница да управлява.

Лидерът на АзГ Алис Вайдел продължава да се опитва да поддържа добри отношения между администрацията на Тръмп и нейната партия. Тя твърди, че не вижда близките връзки с Тръмп като тежест и че вярва, че „Орбан е провел много добра кампания“.

„Национален сбор“ на Льо Пен е по-скептичен, предвид непопулярността на Тръмп сред френските избиратели и сред самите избиратели на крайнодясната партия.

„Още от нападението над Капитолия [през 2021 г. след загубата на Тръмп на изборите през 2020 г.] Марин Льо Пен осъзна, че не е добра идея да се сближава прекалено с него. Тя е много предпазлива и поддържа дистанция“, заяви бивш представител на конкурентна крайнодясна група.

Близките връзки с Вашингтон „могат да бъдат пречка и да бъдат погрешно тълкувани. Харесваме нашите приятели във Вашингтон, но не искаме те да ни казват какво да правим“, повтори един от близките съюзници на Льо Пен.

Това не означава, че Льо Пен не е подкрепила администрацията, когато ѝ е било удобно. Луи Алио, кметът на Перпинян, представляваше „Национален сбор“ на възпоменателната церемония за убития десен подкастър Чарли Кърк миналата година. А Льо Пен и председателят на партията Джордан Бардела бяха сред редицата френски политически лидери, които приеха покани за среща с американския посланик във Франция Чарлз Къшнър.

Цитираният по-горе висш служител на „Национален сбор“ заяви, че срещата с Къшнър „показва, че сме способни да разговаряме с големите играчи в света“.

Наследството на Орбан

Войната на САЩ и Израел с Иран предизвика преосмисляне сред идеологическите съюзници на Тръмп, като ръководството на АзГ все повече се дистанцира от неговата администрация. Но от наследството на Орбан остава много, което крайната десница може да продължи.

Орбан предостави шаблона за популистката програма в Европа: конфронтационно отношение към институциите на ЕС и атаки срещу върховенството на закона и медийния пейзаж. Много националистически партии в целия блок са възприели такива тактики у дома.

Тези позиции не са коствали непременно изборите на Орбан; много политици от крайната десница приписват победата на Петер Мадяр на фокуса му върху корупцията и въпросите, свързани с прехраната.

Като се има предвид, че враждебността към Брюксел не е била решаваща за изхода от надпреварата, поражението на Орбан няма да означава „края на борбата“ срещу Европейската комисия, каза цитираният по-горе близък съюзник на Льо Пен.

„Имаме нужда от голяма страна, която да поведе бунта. Ако спечелим през 2027 г., другите страни ще последват примера“, посочи съюзникът. | БГНЕС

Анализ на „Политико“