"Уолстрийт джърнъл": Манифестът на папа Лъв за изкуствения интелект

Първата енциклика на нов папа винаги е новина, а папа Лъв XIV не направи изключение в понеделник с текст от близо 43 000 думи, посветен на предупреждения за изкуствения интелект. Любопитно е да се наблюдава как същите медии, които често отхвърлят учението на Католическата църква по въпросите за аборта и половата идентичност, приемат новите папски разсъждения почти като евангелие, защото съвпадат с тяхната идеология.

Папата води около 1,4 милиарда католици по света, така че думите му естествено привличат внимание. Важно е обаче да се помни, че католическата теология приема папата за непогрешим само когато излага църковна догма, а не когато коментира светски теми, както прави в новата си енциклика „Magnifica Humanitas“.

В много отношения документът е опит да се защити човешкото достойнство, което е положително. Част от написаното трудно може да бъде оспорено, например предупреждението, че изкуственият интелект има „вредни приложения, като манипулиране на информация и нарушаване на личната неприкосновеност“.

„Съществува и по-фина опасност“, пише папата, а именно AI да „отразява и засилва стереотипите или идеологическите пристрастия на своите създатели и разработчици“. Авторът припомня критиките към левите пристрастия на някои модели като Gemini на Google. Папата предупреждава и за вредите от смартфоните и социалните мрежи върху младите хора.

Подчертаването на значението на труда за изграждането на характера също е оценено положително на фона на призивите за разширяване на социалните помощи: „Трудът не е просто инструмент; той изразява и издига достойнството на нашия живот.“

Папата предупреждава и за „криза на истината“. Цитирайки Йоан Павел II, той пише: „Щом идеята за универсална истина за доброто, познаваема чрез човешкия разум, бъде изгубена, неизбежно се променя и понятието за съвест“, а хората започват да вярват, че могат сами да създават реалността и че истинно е онова, което обслужва техните претенции. Като пример авторът посочва твърдението, че съществуват 72 пола.

По отношение на AI енцикликата основно преповтаря най-песимистичните прогнози. Папата до голяма степен пренебрегва потенциалните ползи от технологията, като по-бързото и по-евтино разработване на лекарства и медицински лечения. Призивът му за по-строго държавно регулиране на AI напомня позициите на политици като Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес.

„AI има тенденция да увеличава властта на онези, които вече разполагат с икономически ресурси, експертиза и достъп до данни“, пише папата. „Макар AI да обещава повишаване на производителността чрез поемане на рутинни задачи, той често принуждава работниците да се адаптират към скоростта и изискванията на машините… Повече от всякога, в ерата на AI и роботиката, вече не е възможно да се разчита единствено на „невидимата ръка“ на пазара.“

Авторът отбелязва, че никога не е имало общество, което да разчита „единствено“ на свободния пазар, тъй като западните държави вече контролират огромна част от икономиката и регулират почти всяка сфера на бизнеса.

Технологиите неизменно принуждават работниците да се адаптират, често с болезнени промени, но в дългосрочен план облекчават живота им. През историята технологичният напредък е демократизирал достъпа до информация и е повишавал жизнения стандарт, особено за бедните. Интернет и социалните мрежи например позволяват на хората в репресивни режими да споделят информация, поради което Иран блокира достъпа до тях в продължение на седмици.

„Всяко въвеждане на автоматизация и AI трябва да бъде съпътствано от проверими мерки за защита на заетостта, преквалификацията и участието на работниците“, пише папата. Той настоява за регулиране на алгоритмите, които влияят върху кредитирането, подбора на персонал или достъпа до услуги и възможности, както и за мерки за „справедливост“ чрез данъци, социална защита и индустриални политики.

„Амин“, би казала Александрия Окасио-Кортес, иронично отбелязва авторът. Според него, макар AI да носи рискове, държавният контрол може да доведе до още по-голяма концентрация на власт. Регулациите често защитават големите играчи и ограничават конкуренцията. Репресивни режими като Китай също използват AI за наблюдение и цензура.

Най-нереалистично според автора е твърдението на папата, че Организацията на обединените нации трябва да наблюдава развитието на AI. Папата пише, че международните институции „са основни инструменти за насърчаване на цивилизация на любовта, защото могат да насърчават диалога между народите и мирното решаване на конфликти“.

„Това наистина е триумф на надеждата над опита“, заключава текстът.

Няма съмнение, че с развитието на AI ще бъде необходим етичен ориентир и приносът на папата заслужава внимание. Но според автора вярата му в благосклонната държава е погрешна.

Анализ на Редакционния борд на "Уолстрийт джърнъл"