Изненадващо проучване: най-зеленомислещите богати замърсяват най-много

Хората, които отдават най-голямо значение на опазването на околната среда и същевременно разполагат с най-много средства, са и тези, чийто начин на живот нанася най-големи щети на планетата.

Това показва ново изследване, което разглежда поведението на хората с най-високи доходи и най-високо образование, като същевременно взема предвид личните им убеждения относно екологията. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда морализаторско, целта му е точно обратната: да покаже, че индивидуалните действия не могат да постигнат много без системни мерки.

Преди да стигнат до този извод, изследователи от Университета в Кеймбридж са анкетирали 5000 души във Франция, Канада, Германия, Италия, Великобритания и САЩ. Участниците са били разпитани за жизнения си стандарт, доходите, богатството, образованието и престижа на професията си, за да бъде определен социално-икономическият им статус. След това са били попитани какво мислят за природата, глобалното затопляне и разхищението на ресурси. Накрая те са описали подробно консумацията си на месо и млечни продукти, размера на жилището си, количеството отпадъци, използването на превозни средства и честотата на пътуванията със самолет, за да бъде изчислен техният „екологичен отпечатък“.

Колкото по-голямо значение отдават анкетираните на опазването на околната среда, толкова по-нисък е техният екологичен отпечатък. Логично. Но сред най-богатите 30% тенденцията се обръща: онези, които поставят околната среда сред най-високите си приоритети, замърсяват повече от своите връстници, а причината е именно начинът им на живот. Най-богатите хора, които обичат природата, пътуват по-често със самолет – една от най-замърсяващите индивидуални дейности. „Понякога те си казват, че компенсират това с други навици, като например рециклирането, което всъщност изобщо не балансира въздействието им върху околната среда“, обяснява  съавторът на изследването Малте Девис.  Далеч от това да критикува екологичния активизъм, изследването показва, че за борбата с глобалното затопляне промяната на обществените политики има много по-голямо значение от промяната на нагласите. „Не искаме да кажем, че хората са единствените отговорни за своя въглероден отпечатък“, казва още Малте Девис и подчертава: По-малко замърсяващите алтернативи, особено на самолетните пътувания, все още са трудни за намиране.

Митът за индивидуалната отговорност

Всъщност именно петролният конгломерат British Petroleum популяризира понятието „въглероден отпечатък“. Неговите рекламни специалисти през 2000-те години намират удачен начин да прехвърлят отговорността върху потребителите. Замърсяването е ваш проблем, казват те, а не на компаниите, които сондират земните недра, за да добиват и продават изкопаеми горива. Разбира се, хората не са напълно освободени от отговорност и личните усилия имат значение, но проблемът остава системен. Докато изкопаемите горива са в основата на енергийната система, отделният човек не може сам да реши проблема.

„Екологизмът е универсалистична ценност“, обяснява Феликс Кройциг от University of Sussex, който не е участвал в проучването. „Затова екологично настроените хора са и по-отворени към света, искат да общуват с други култури, имат приятели в различни страни и поради това пътуват повече със самолет", казва още той. Значи природозащитниците са лицемери? Феликс Кройциг е по-умерен в оценката си: климатичните шествия през 2010-те години действително са подтикнали някои правителства да приемат екологични мерки, въпреки че не всички активисти са последвали примера на Грета Тунберг и са спрели да летят със самолет.

На равнище държави съществува теорията, че въглеродният отпечатък нараства с икономическото развитие, а след това започва да намалява, когато богатите страни могат да инвестират в по-екологични алтернативи. Това явление е известно като Kuznets Curve. Някои предполагат, че подобна крива съществува и на индивидуално ниво.

Изследването на Малте Девис и колегите му обаче опровергава тази идея. „Насочването към индивидуалното поведение чрез кампании за повишаване на осведомеността няма да бъде достатъчно за намаляване на емисиите“, казва съавторът Миша Кайзер и пояснява: Ще са необходими по-силни мерки.

Като пример може да се посочи забраната на вътрешните полети във Франция през 2023 г. На практика обаче са били премахнати само три въздушни линии, което представлява едва 2,5% от засегнатите полети според "Монд". На други места в Европа, като Германия и Великобритания, данъците върху авиацията са увеличени. Изследователите обаче смятат, че по-високите цени, допълнително повлияни и от войната в Иран, не обезкуражават особено пътниците.

Някои учени призовават за още по-радикални мерки, като например Карло Ал от Western Norway Research Institute. „Промените в обществените политики няма да предотвратят климатичната катастрофа. Изследването на екипа от Кеймбридж трябва да бъде аргумент в полза на икономическото ограничаване на растежа,“ смята той. Тази теория защитава идеята държавите да намалят потреблението си на енергия и ресурси, дори ако това се отрази негативно на икономиките им. „Дори екологично настроените хора са хванати в колелото на хамстера, наречено консуматорство“, каза още той в заключение.