Европейците се страхуват да харчат пари и това вреди на икономиката

Скорошната инфлация е оставила по-дълбок психологически отпечатък върху европейците, отколкото върху американците, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Матей Мацак, инженер по материали от Чехия, наскоро стига до извода, че има проблем с парите. Страхува се да ги харчи.

24-годишният мъж е спрял да купува маратонки, които преди е колекционирал, и се тревожи дори за дребни покупки като зарядно за телефон. Мацак спестява агресивно, обикновено повече от половината от доходите си, но се опасява, че е стигнал твърде далеч.

„Гледах едни Air Jordan, но после си казах, че може би са твърде скъпи и е по-добре да спестя парите. Осъзнах, че купувам по-малко неща, отколкото когато имах по-малко пари“, разказва той.

През последните години европейците затвърдиха склонността си към пестеливост, което се превърна в още едно икономическо предизвикателство за континента. Нежеланието на потребителите да харчат е една от основните причини Европа да изостава от Съединените щати, където силното потребление, особено сред по-заможните домакинства, подкрепя икономическия растеж. Европейските компании, които произвеждат едни от най-желаните продукти в света - луксозни чанти, часовници и дрехи - все повече разчитат на американските и азиатските потребители за разширяване на бизнеса си.

Докато американците често нямат притеснения да използват кредитните си карти до лимита, пестеливостта е дълбоко вкоренена в Европа, особено в северната част на континента. Трайни обществени норми, свързани със скромност и икономичност, както и спомените за военновременния недоимък и инфлацията, са превърнали спестяването почти в морален дълг. В нидерландския и немския език думата за дълг означава и вина.

Хората по целия свят усещат шока от по-високите цени, но последната инфлационна вълна се е отразила по-силно на психиката на европейците. Повече от три години след пика на инфлацията потребителите продължават да спестяват повече и да харчат основно за стоки от първа необходимост, показват анализи на данни за транзакции, извършени от Visa. Новото ускоряване на инфлацията, породено от войната в Иран, заплашва допълнително да задълбочи потребителската предпазливост.

От 2019 г. насам потреблението на домакинствата е нараснало с 5,5% в еврозоната и с 2% във Великобритания, докато в САЩ увеличението достига 18%, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, коригирани спрямо инфлацията.

„Това обяснява значителна част от разликата в растежа между САЩ и Европа през последните няколко години“, казва Марике Блом, главен икономист на нидерландската банка ING.

Проблемът не е, че европейците средно нямат средства. Реалните разполагаеми доходи в еврозоната, коригирани спрямо инфлацията, са с 8% по-високи в сравнение с периода преди пандемията. Ако домакинствата се върнат към нивата си на спестяване отпреди COVID-19, брутният вътрешен продукт на еврозоната би бил с 1,3% по-голям, изчислява Блом.

„Европа би си направила огромна услуга, ако стимулира вътрешното търсене. То е сериозна спирачка за икономиката“, допълва тя.

Мерки като данъчни облекчения биха могли да насърчат разходите, но много правителства са ограничени от високите нива на дълг, увеличените разходи за отбрана и застаряващото население.

Домакинствата в еврозоната са спестили около 15% от разполагаемите си доходи през миналата година при приблизително 12,5% преди пандемията. Във Великобритания делът на спестяванията е почти двойно по-висок от предпандемичните нива. В същото време спестовността на американците е спаднала значително под нивата отпреди здравната криза.

В заможен район на югозападен Лондон Шели Перера някога е харчила свободно за театрални представления, романтични вечери в луксозен китайски ресторант и семейни почивки в чужбина, включително в Кения, заедно със съпруга си и двете им деца.

Заплатите на Перера и съпруга ѝ са нараснали през последните години. Въпреки това тя не може да се накара да плаща за неща като шоколад Линд или вечеря в ресторант след инфлационния скок през 2022 г. Семейството вече пазарува от по-евтини магазини, избира продукти със собствени марки и спестява значително повече.

„Имахме много приятен начин на живот, а сега толкова много сме ограничили разходите си. Можем да си позволим тези неща, но просто отказваме да плащаме за тях“, казва тя.

Част от европейците, особено по-младите, се опасяват, че държавните пенсии няма да бъдат достатъчни в бъдеще, тъй като застаряващото население оказва натиск върху социалните системи.

„Преди около година и половина осъзнах, че като европеец не е достатъчно да разчиташ единствено на държавната пенсия. За нашето поколение нещата ще бъдат напълно различни от това, което са били за нашите родители и баби и дядовци“, казва 32-годишният стратегически консултант Венсан Букар от Париж.

Преди няколко години Букар започва стриктно да планира бюджета си, като използва таблица в Excel за проследяване на всички разходи. Премества се в по-евтино жилище и се стреми да спестява около половината от доходите си. Започнал е също да инвестира в акции и борсово търгувани фондове.

Много европейци обаче продължават да гледат с недоверие на инвестициите. Около една трета от финансовите им активи се съхраняват в брой или по банкови сметки с ниска доходност, която често изостава от инфлацията. Според икономисти те биха били в по-добра позиция, ако инвестират по-активно на финансовите пазари, както правят американците. Насочването на част от трилионите евро, които стоят по банковите сметки на домакинствата, към по-продуктивни инвестиции също би подпомогнало икономиката.

Моника Мюлер, финансов психолог и консултант край Франкфурт, организира семинари за трейдъри и финансови съветници, за да им помогне да се чувстват по-комфортно при поемането на риск.

„За нас фондовият пазар никога не е бил естествена част от живота. Мозъкът ни казва: „Това може да е опасно“, обяснява тя.

Мюлер кара участниците да описват семейната си история, свързана с парите. В един случай дори използвала кукли за ръце, за да помогне на клиент да преодолее тревогите си около инвестирането на семейно наследство. В крайна сметка той направил инвестицията. Според нея основният проблем е, че германците свързват парите със сигурността, а мисълта да се разделят с тях често ги парализира.

„В Германия проектираме сигурността върху парите, докато в Америка хората свързват парите със свободата. Ако непрекъснато избягваш несигурността, никога няма да се развиваш“, казва тя.

За много европейци необходимостта да спестяват е урок, предаван от родители и баби и дядовци, преживели икономическите опустошения на войните в Европа през XX век.

В Нидерландия софтуерният разработчик Питер Бракенхоф израства с баща, роден по време на Втората световна война, който сменял дрехите си едва когато напълно се износят. Най-големият семеен лукс бил посещението на Applebee's - американската ресторантска верига, която някога имала обекти и в Нидерландия.

Когато бил тийнейджър, Бракенхоф си купил чифт обувки Nike с пари, спечелени от разнасяне на вестници.

„Бяха страхотни, но се скарах жестоко с баща ми, защото бях похарчил толкова много пари за обувки. Той просто не можеше да си го представи“, спомня си той.

През голяма част от живота си Бракенхоф се е страхувал да харчи пари, но през последните години се опитва да възприеме по-спокоен подход. Посещава повече ресторанти и пътува по-често.

„Трябваше да се науча как да харча пари“, казва той.