Противно на широко разпространеното схващане, основните виновници за глобалния екологичен отпечатък не са само милиардерите. Голяма част от жителите на Съединените щати и Европейския съюз вече попадат сред 10-те процента от хората с най-високо потребление в света. Именно тази група причинява огромни екологични щети, чиито последици и разходи се поемат от цялото общество.
До този извод стига изследване, публикувано в научното списание Комюникейшънс Състейнабилити (Communications Sustainability) от учени по околна среда от Лайденския университет и Оксфордския университет. Според тях общата екологична цена на потреблението на най-заможните 10% възлиза на между 1,7 и 5,7 трилиона долара годишно, или между 2300 и 7500 долара (около 2027–6610 евро) на човек.
Тази група не се състои единствено от милиардери, които прекарват горещите летни дни на мегаяхтите си. Напълно възможно е и вие, ако четете този текст, да принадлежите към нея. Повече от 60% от най-активните потребители в света живеят в САЩ и Европейския съюз. В Съединените щати над половината от населението попада в този най-висок потребителски децил, а в ЕС делът е между 40 и 45%.
Изследователите са оценили финансовите последици от потреблението върху изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, биогеохимичните цикли и използването на сладководните ресурси. За целта са използвали „Наръчника за екологичните цени 2024“ (Environmental Prices Handbook 2024), който предлага приблизителни оценки на паричната стойност на щетите, причинени от различни модели на потребление и произтичащите от тях въздействия върху околната среда.
Причините за високия екологичен отпечатък са разнообразни – от огромните количества вода, необходими за производството на евтино говеждо месо или отглеждането на бадеми, до големината на жилищата и честото използване на енергоемък транспорт като автомобилите и самолетите.
Разликите между отделните държави са значителни, като Съединените щати оглавяват класацията. Там екологичните щети на глава от населението се оценяват на между 19 000 и 63 000 долара (приблизително 16 740-55 500 евро) годишно.
Тъй като голяма част от използваните данни са от 2017 г., а световното потребление продължава да расте, авторите смятат, че реалната стойност на екологичните разходи вероятно е още по-висока.
„Макар че ми се струва трудно природата да бъде оценявана в парично изражение – тя има безкрайна вътрешна стойност – представянето на общия размер на щетите във финансови измерения позволява по-добре да се осъзнаят както мащабът на пораженията, така и отговорността на най-богатите 10%“, обяснява водещият автор на изследването Инге Схрайвер. Тя уточнява, че анализът обхваща единствено потреблението на домакинствата, а не инвестициите, които всъщност са свързани с повече от половината въглеродни емисии.
„Тези 10% играят ключова роля не само защото причиняват най-много щети, но и защото разполагат с най-големите възможности да ги ограничат. Капиталът, който инвестират - от пенсионни фондове до инфраструктурни проекти - определя кои индустрии ще се развиват. Компаниите, които управляват, влияят върху избора на всички останали, а начинът им на живот оформя представата на обществото за това кое е нормално“, казва съавторът на изследването Пол Беренс.
Той допълва, че тази отговорност се проявява както „на индивидуално равнище – като потребители, така и като инвеститори, работодатели, създатели на тенденции и участници, които оформят пазарите“.
Макар именно тези 10% да оказват непропорционално голямо влияние върху глобалната климатична криза, те няма да понесат най-тежките последици от нея. Държавите от Глобалния север са отговорни за 92% от натрупаните в световен мащаб свръхемисии на въглероден диоксид, докато страните от Глобалния юг понасят несъразмерно тежък дял от климатичните бедствия и природните катастрофи.

Д-р Илко Семерджиев: Има политически чадър над схемите в здравеопазването
Градушка покри с лед пустинята в ОАЕ (+ВИДЕО)
Глоби за големите вериги още през ноември: КЗП разкри фрапиращи надценки
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне рекордно студена планета
Квантова телепортация, вдъхновена от черните дупки, изненада физиците
Крие ли космосът тайни проходи към паралелни светове?
Мистериозен петнист прилеп носи ДНК на над 2000 години
Треньорът на Юве „изгоря“
ЦСКА получи тежък удар преди сблъсъка с Монако
Левски с изненадващ ход срещу НЕК, Веласкес крои капан
Трагедия разтърси капитана Атлетико Мадрид часове преди мача Ман Юнайтед
Таро карта за 14 октомври, сряда - Десетка чаши
Дневен хороскоп за 14 октомври, сряда
За 4 зодии животът става по-хубав до края на 2026
5 народни поверия за Петковден
Кои са обичайните есенни заболявания при децата?
По-слаб имунитет след тежка тренировка – мит или реалност?
Студентите по медицина в София могат да кандидатстват за програма по модела на Станфорд
ЕМА улеснява провеждането на клиничните проучвания, ще имаме ли по-бърз достъп до медикаменти?
Европейският индекс STOXX 600 отстъпи от едноседмичния си връх
Д-р Илко Семерджиев: Има политически чадър над схемите в здравеопазването
Как да решим проблема с контрола в съвременния свят?
Какво готви Zeekr за България?
Най-драстичните трансформации в Холивуд: От шокиращото отслабване на Крисчън Бейл до 10 часа грим за Джейкъб Елорди
Коментари