Българският бизнес е сред най-слабо задлъжнелите в ЕС

Корпоративният дълг на нефинансовите предприятия в България възлиза на 45% от Брутния вътрешен продукт, предаде БГНЕС, позовавайки се на най-новите данни на Евростат към края на 2025 г. Това е значително под средното равнище за Европейския съюз от 70,1% от БВП и под средното за еврозоната от 71,6%, съобщава БГНЕС.

По този показател България се нарежда на 20-о място сред 27-те държави членки, което на практика означава, че е осмата страна с най-нисък корпоративен дълг в ЕС. Единствено седем държави отчитат по-ниска задлъжнялост на бизнеса, като начело е Румъния, а непосредствено пред България се нарежда Хърватия.

Данните показват, че българските предприятия разчитат значително по-малко на банково и облигационно финансиране в сравнение със средното за Съюза. Показателят обхваща задълженията на нефинансовите предприятия към банки и чрез емитирани дългови ценни книжа, като изключва финансовите институции и заемите между компании в рамките на една държава.

Още по-показателно е сравнението с прага от 85% от БВП, използван от Европейската комисия в рамките на Процедурата при макроикономически дисбаланси като ориентир за потенциално прекомерна корпоративна задлъжнялост.

Със своите 45% от БВП България остава далеч под този праг. За сравнение, седем държави членки вече го надхвърлят, сред които Белгия, Франция, Нидерландия, Кипър, Швеция, Дания и Люксембург.

Класацията обаче не трябва да се тълкува механично. Начело са държави като Люксембург (251,1% от БВП), Дания (115,4%), Швеция (108,6%), Кипър (107,3%) и Нидерландия (106,3%).

При част от тях високите стойности не означават, че местният бизнес е прекомерно задлъжнял. Причината е, че тези страни функционират като международни финансови центрове, през които мултинационални компании организират вътрешногрупово финансиране. Именно затова централните банки на Белгия, Люксембург и Нидерландия публикуват алтернативни оценки, според които реалната задлъжнялост на местните предприятия е значително по-ниска.

Франция е едно от малкото изключения. Там корпоративният дълг достига 91,6% от БВП, а Френската централна банка определя високата задлъжнялост като реална макрофинансова уязвимост, а не като статистически ефект.

Любопитен е и примерът на Италия и Гърция. Макар да имат най-висок държавен дълг в Европейския съюз – съответно 137% и 146% от БВП, корпоративният сектор в двете страни остава сред най-слабо задлъжнелите в еврозоната. Корпоративният дълг е 55,1% от БВП в Италия и 58,6% в Гърция, което също е под средното за ЕС.

Позицията на България сред осемте държави с най-ниска корпоративна задлъжнялост показва, че българските компании поддържат сравнително ограничена зависимост от заемно финансиране в сравнение с повечето европейски икономики.

Сам по себе си този показател не означава нито предимство, нито недостатък. По-ниският корпоративен дълг може да е знак за по-консервативно финансиране и по-ниски финансови рискове, но може да отразява и по-ограничен достъп до капитал и по-слабо използване на кредитите за инвестиции и растеж.

На фона на средните 70,1% за ЕС и 71,6% за еврозоната, както и на държавите, в които корпоративният дълг надхвърля предупредителния праг от 85% от БВП, България остава сред страните с най-ниско задлъжнели компании в Европейския съюз – показател, който я поставя в една различна група от водещите европейски финансови центрове, доминиращи челото на класацията.