Заплахата от екстремни слънчеви бури може да е много по-сериозна, сочи изследване на НАСА

Теоретизираната граница на реакцията на Земята към геомагнитни бури може да е резултат от статистическа илюзия, а не от реален физически предел, твърди екип учени, воден от НАСА, в ново изследване, публикувано в списание Nature. Според авторите досегашните предположения за наличие на „точка на насищане“ на геомагнитната активност се базират на неправилно тълкуване на данните, а истинското въздействие на изключително мощна слънчева буря би могло да бъде двойно по-голямо от досегашните очаквания.

Слънцето периодично изхвърля облаци от плазма, известни като коронални масови изхвърляния, съставени от мощни заредени частици. Земната повърхност е защитена от магнитно поле, но преминаващата покрай него плазма все пак може да предизвика електромагнитни смущения, генерирайки токове, застрашаващи спътници, електрически мрежи и друга инфраструктура. Най-мощната регистрирана геомагнитна буря - събитието Карингтън - е поразила Земята през септември 1859 г., причинявайки пожари в тогавашните телеграфни станции.

За да оценят риска за съвременната технологична инфраструктура, изследователите комбинирали данни от магнитометри на полюсите на планетата с измервания на слънчевия вятър от космически сонди. С натрупването на данни връзката между силата на слънчевите бури и геомагнитния отговор на Земята изглеждала по-скоро като крива, а не като права линия, което навело учените на мисълта за съществуването на таван на геомагнитната активност. Екипът обаче установил, че тази привидна крива може да бъде обяснена чрез статистически феномен, известен като регресия към средното - явление, при което несигурни измервания на екстремни стойности изкривяват анализа, независимо от реалната физика на процеса.

Според изследователите основната причина е високата степен на несигурност относно точния момент и сила на слънчевите ветрове, която не е била адекватно отчетена в предишни анализи. След коригиране за тази несигурност учените установили, че реакцията на Земята към слънчевия вятър всъщност е линейна в целия диапазон, а не ограничена от някакъв таван, което означава, че въздействието на най-екстремните геомагнитни бури може да бъде до два пъти по-голямо, отколкото се е смятало досега. Изследователите отбелязват, че подобни статистически изкривявания могат да засягат и други научни области, като изследванията на екстремния климат и хроничната медицинска болка.