"Картонения Майдан" в Украйна принуди Зеленски да отмени уволнението на популярен министър

Масови протести, наречени от украинците „Картонения Майдан“, принудиха президента Володимир Зеленски да отмени решението си за уволнение на популярния министър на отбраната Михайло Федоров. На 15 юли Зеленски уволни Федоров - технократа, дигитализирал украинската държава - и назначи ген. Олександър Сирски, съветски школуван командир, за негов заместник. Седмица по-късно, след ежедневни протести пред президентския офис в Киев и в други украински градове, Зеленски отмени решението си.

Всяка вечер в продължение на седмица тълпи от войници, ветерани, студенти и активисти се събираха с ръчно изработени плакати от кашони, настоявайки Зеленски да отстрани Сирски и да върне Федоров на поста му. Президентът изслуша исканията частично - обяви уволнението на Сирски и назначи ген.-майор Михайло Драпатий, боен командир от новото поколение армейски лидери, за нов началник на армията. Драпатий е ръководил бронирания пробив в Мариупол през 2014 г. и е помагал за организирането на отбраната на Кривой Рог и освобождението на западния бряг на Херсонска област.

Зеленски обаче все още не е решил дали Федоров трябва да получи правомощията да ръководи военната реформа. Президентът е предложил на Федоров неясни правителствени постове, но организаторите на протестите заявиха, че демонстрациите ще продължат, докато той не бъде върнат на предишната си позиция. Източник, близък до президента, заяви пред „Форин полиси“, пожелал анонимност заради чувствителността на темата, че дигиталните реформи на Федоров са „единственото добро нещо“, останало след управлението на настоящата власт, и че той е станал „донякъде недосегаем“.

Уволнението на Федоров дойде след среща на Зеленски с военното ръководство и като част от по-широко преструктуриране на кабинета, което отстрани и министър-председателя Юлия Свириденко, заменена от Сергий Корецки, бивш ръководител на държавната газова компания „Нафтогаз“. Последиците бяха незабавни - полк. Павло Елизаров, назначенец на Федоров, подаде оставка от поста заместник-командир на военновъздушните сили, а съветниците Сергий Стерненко и Сергий Бескрестнов също напуснаха постовете си.

Федоров стана известен като първия министър на дигиталната трансформация на Украйна и създателя на мобилното приложение „Дия“, което направи държавните услуги лесно достъпни. Успехът на дигиталната трансформация му даде независим обществен авторитет, рядък сред останалите фигури в администрацията на Зеленски. Като министър на отбраната от януари той пренесе същия подход във войната - залагайки на повече дронове и по-малко съветски методи на управление.

Зад кулисите Федоров изигра ключова роля в оказването на натиск върху Зеленски за отстраняването на Андрий Ермак, ръководителя на Офиса на президента, който подаде оставка през ноември 2025 г. Вторият фронт на Федоров беше висшето военно командване - той настояваше Сирски и обкръжаващите го генерали да бъдат заменени с по-млади и доказали се в битка командири като част от план за преизграждане на армията около технологиите вместо около числеността на личния състав.

Зеленски определи конфликта като неизбежен резултат от враждата между Федоров и Сирски, заявявайки, че двамата не са могли да работят заедно и че той самият споделя отговорност за това. Сирски пое командването на армията през 2024 г. Роден в Русия и обучен във военна академия в Москва по съветско време, той е изживял живота си в Украйна и е спечелил заслуги в началото на пълномащабната война, командвайки отбраната на Киев и Харковското контранастъпление през 2022 г. Именно упоритата отбрана на Бахмут обаче затвърди репутацията му на командир, изискващ позициите да се удържат на всяка цена, независимо от цената в човешки живот. Той пое поста главнокомандващ през 2024 г. от обичания Валерий Залужни, наследявайки изтощена армия.

Михайло Жернаков, директор на киевската фондация DEJURE, коментира, че макар постиженията на Сирски да са признати, много хора в системата и извън нея свързват името му със стар стил на командване, от който украинският народ е уморен. Според него конфликтът произтича не от личностите, а от стила на управление и от факта, че много решения се вземат в тесен кръг, а не по законов ред.

Това е вторият случай от началото на пълномащабното нашествие през 2022 г., в който масови протести карат Зеленски да отстъпи. Миналия юли, след приемането на закон, подкопаващ независимостта на антикорупционните агенции, протести принудиха президента да отстъпи в рамките на дни. Дори при военно положение и отложени избори протестите остават единствения работещ механизъм за контрол върху властта.

Активисти посочват, че конфликтът с Федоров отразява по-широко напрежение с постсъветска политическа култура, в която властват дискреционни договорености и лични интереси. Според тях дигиталните и конкурентни системи за обществени поръчки, въведени от Федоров, са застрашили мощни интереси, свързани с традиционното разпределение на военни договори. Други анализатори виждат в кариерата на Федоров съчетание от реални постижения и умело изградени връзки с обществеността, като твърдят, че амбициите му са надхвърлили ролята на цивилен министър на отбраната.

Висш украински правителствен служител посочи две основни постижения на Федоров - прекъсването на достъпа на руските сили до „Старлинк“ и разширяването на употребата на дронове за удари на средно разстояние - но добави, че министърът е станал жертва на собственото си нетърпение, стремейки се да контролира и военните операции. Първоначално властите подцениха обхвата на протестите, очаквайки те да заглъхнат за няколко дни, но вместо това демонстрациите се разраснаха и разшириха исканията си.

Бъдещето на Федоров остава неясно. Президентът му е предложил други постове, но според източници в украинското правителство той има политически амбиции и вероятно ще се насочи към изборна политика. Проучване, проведено непосредствено преди отстраняването на Сирски, показа, че 72 процента от украинците се противопоставят на уволнението на Федоров, а само 5 процента го подкрепят. Доверието във Федоров е нараснало от 35 на 65 процента, докато доверието в Сирски е спаднало от 39 на 23 процента, а 55 процента от анкетираните искат неговото отстраняване. При хипотетични президентски избори Федоров се нарежда трети с 13,4 процента, зад Зеленски (22,3 процента) и Залужни (14,9 процента).

Случаят с Федоров не е първият, при който популярни фигури в администрацията на Зеленски биват отстранени или неутрализирани политически. През януари президентът назначи ген.-лейт. Кирило Буданов, шеф на военното разузнаване и потенциален политически съперник, за ръководител на кабинета - пост с голяма власт, но и с традиционно висока политическа цена. Подобна е и съдбата на генерал Валерий Залужни, на когото се приписва спирането на руското настъпление през 2022 г. - когато рейтингът му надмина този на Зеленски в началото на 2024 г., той бе отстранен от командването и изпратен като посланик в Лондон, откъдето оттогава остава встрани от активната политика.

Пред Федоров сега стои избор - да приеме предложението на Зеленски и да остане в системата с риск популярността му да избледнее, да премине в опозиция и да се опита да превърне подкрепата си в самостоятелна политическа сила или да бъде възстановен на поста си и да продължи като част от екипа на президента.

Политическото бъдеще на Федоров едва ли ще бъде решено скоро, тъй като изборите остават далечна перспектива във военновременна Украйна. По-непосредствената оценка ще дойде от бойното поле - страната съобщава, че тази година е успяла да забави руското настъпление и да превземе обратно 700 квадратни километра територия. Русия обаче продължава да атакува украински градове с ракети и дронове, а Украйна се сблъсква с недостиг на противовъздушна отбрана и нерешен проблем с попълването на личния състав на армията. Федоров твърди, че реформа на командната структура и подобряване на условията биха могли да убедят повече украинци да се запишат на служба - твърдение, което, ако бъде възстановен на поста си, ще трябва да докаже на дело.