Проучване: Все повече европейци работят след работа

Служебните имейли късно вечер вече са ежедневие за милиони европейци. Разпространението на дистанционната работа, съчетано с нестабилността на пазара на труда и съкращенията, все повече размива границите между работното и личното време.

Проучване на европейската фондация Eurofound, публикувано през юни, показва, че около всеки пети работещ в ЕС е търсен по служебни въпроси извън работното време многократно всеки месец. Това води до значително по-високи нива на стрес и насърчава културата на постоянна достъпност.

Според изследването 59% от европейските работници заявяват, че винаги или почти винаги изпитват стрес на работното място. Сред хората, които никога не са търсени след края на работния ден, този дял е едва 17%.

Проблемът е особено изразен при дистанционно работещите и служителите с гъвкаво работно време. Сред тях близо две трети съобщават, че поне понякога получават служебни обаждания или съобщения извън работното време, докато при работещите само от офиса този дял е под 50%.

Подобна тенденция се наблюдава и във Великобритания. Докладът Always-On Workforce Report 2026 показва, че повече от половината британски служители работят извън работното си време всеки ден, а 92% признават, че трудно успяват психически да се откъснат от работата по време на почивка. Освен това 88% изпитват тревожност или чувство за вина, когато поискат отпуск.

Според британския Конгрес на профсъюзите (TUC) около 3,5 милиона души – или един на всеки осем работещи – редовно полагат неплатен извънреден труд, който през миналата година се е равнявал на около 28,5 милиарда британски лири (33,3 милиарда евро).

Основните причини служителите да остават постоянно на разположение са голямото натоварване, очакванията на ръководството, служебните приложения на мобилните телефони и опасенията, че могат да бъдат възприети като лесно заменими.

В опит да защитят правото на почивка, Франция, Италия, Белгия, Испания, Португалия, Ирландия, Гърция и Люксембург вече въведоха законови или регулаторни мерки, ограничаващи контактите със служителите извън работното време. Великобритания обаче все още няма законово гарантирано „право на откъсване“.

Въпреки това прилагането на тези правила остава трудно. Различните национални режими, хибридната работа, международните екипи и сътрудничеството между различни часови зони продължават да размиват границата между професионалния и личния живот.