На море в Северна Гърция - все повече заприличва на нашето

Мит е, че в Гърция може да си построиш къща само на 20% от площта на терена. Това е само по принцип. Разрешава се строителството на комплекси от съединени малки къщички на два етажа и половина до три етажа и половина – най-често от по 2 стаи, като реално се застроява над 50% от площта на терена. Няма канализация – отпадните и фекалните води се отвеждат в ями и се изпомпват с така наречените лайнарки. Често при дъжд тези ями преливат и познайте къде отиват, пише проф. Иван Тодоров, цитиран от "24 часа".

Вместо да се дава приоритет на 5-звездните хотели, се напълни с хотели със съмнителни 2-3 звезди. Работещите в хотелите все по-малко са гърци. А хората от държавите, от които идва обслужващият персонал, често нямат търсените хигиенни стандарти.

Програмата на Гърция за така наречената златна виза, при която при инвестиция в Северна Гърция от €400 000 евро в недвижим имот се получава право да се пътува в шенгенското пространство, даде мощен тласък да се строят многобройни къщи, без да е осигурено необходимото количество вода, без необходимата канализация и пречиствателни съоръжения, без необходимата телекомуникационна инфраструктура, без осигурени места за паркиране. Така например между първия и втория ръкав – между селата Каливес и Геракини, турски инвеститор строи близо 500 евтини, наблъскани една до друга сглобяеми къщички, които се продават на турски граждани, като цените се оформят така, че да се получат златни визи.

А такива места стават все повече.

Програмата на Гърция за “златните визи” представлява грубо посегателство върху шенгенското пространство, но страната има силно лоби в ЕК и съответно комисията бездейства по най-безогледен начин.

Строителството в цяла Северна Гърция продължава и като резултат престоят на плажовете става все по-неприятен. Така страната ще загуби, защото ще се напълва с все повече харчещи малко туристи.

Всичко това сваля и качеството на услугите, и качеството на храната. Да не би някой да мисли, че дивите риби в гръцкото море се увеличават пропорционално на броя на туристите. Не, естествено – и съответно масово ще се ядат дребни риби, хранени със съмнителна храна във ферми за риби, а също основни морски блюда ще са от замразени морски продукти.

Да имаш телефонна връзка през лятото, на много места в Гърция си е направо лукс. Договорите за Wi-Fi от гръцките доставчици просто не се изпълняват  и интернетът не само е слаб, но и постоянно прекъсва.

Което осигурява едно “завидно” качество на прекарване. Трябва да се разчита на доста по-скъпия “Старлинк”, а и той се задъхва.

Масовото бетониране на северното гръцко крайбрежие става с особено активното съдействие и на местните власти. Вече масово се разказва какви подкупи се искат за по-бързо издаване на разрешения за строеж. Приемат се подробни устройствени планове, които допускат масово презастрояване на крайбрежието. Централната власт в желанието си за бързи краткосрочни печалби с трайни тежки последици все повече разхлабва ограниченията и не осъществява необходимия контрол върху общините.

Когато на плажа се изсипят почиващи от 10-20 реда къщи и хотели, плажът става едно неприятно за престой гето. А морето леко започва да намирисва във втората половина на деня, като се покрива с маслен филм от препарати за слънчева защита. Звучи ли ви познато?

Ако продължава така, и нискобюджетните туристи няма да си причиняват мъките на бетонирането и пренаселеността. И съвсем естествено ще се насочат към обширните плажове на Албания, Турция и други държави.

Запазват се само плажовете с концесии пред 5-звездните хотели, като и там вече нахлуват все повече непребиваващи в хотела хора.

Презастрояват се и някои от 5-звездните хотели. Даже в реномирани петзвездни хотели като например в Сани Дюн вече е трудно да си намериш чадър и шезлонг на плажа за семейства с деца, без сутринта да станеш и да си хвърлиш нещата върху шезлонгите.

Сред българите се създава една психоза – все повече въпрос на престиж е да имаш къща в Гърция

Даже да е далеч от морето. Даже да е примерно в района на Волос – на 6-7 часа непрекъснат път от София. Съответно често се дават немалко пари за парцели или стари къщи, правят се ремонти или евтини строежи, включително от сглобяеми елементи на примерно над 4 пресечки от морето и на над 20 минути път от плажа.

Паркоместа около плажа поначало няма. Какъв е кефът да се натовариш като магаре и да биеш по 20 минути път в жегата и да се блъскаш на един пренаселен плаж, си остава една необяснима тайна за десетки и десетки хиляди българи. Също и съмнителното удоволствие да биеш 7 часа път на отиване и още толкова на връщане за по-далечна, но не така населена дестинация.

Поради системните кражби у нас на пари за пътища и некадърното усвояване на евросредства пътят до Гърция около уикенди и празници се превръща в кошмар и често се удължава с часове.

Да не ме разберете неправилно. В Северна Гърция има няколко отлични петзвездни хотела с концесии на плажа, незаобиколени от хиляди къщи. Има и хубави къщи на първа линия с по-трудно достъпни плажове. Морето на Северна Гърция все още не е фатално пребетонирано, както голямата част от българското море. Но с бързи крачки върви в тази посока и все повече заприличва на голяма част от нашето море. Където, за да бъда точен, все още се запазиха няколко хубави малки закътани плажчета. Най-северната част на морето ни също не е бетонирана.