Дунав пресъхва, а Европа не действа

Река Дунав достигна драматично ниски водни нива този месец, което принуди правителствата на страните от ЕС да предприемат спешни мерки. Румънските власти използваха взривни вещества, за да насочат повече вода към атомната електроцентрала „Черна вода". Унгарското правителство потопи плавателни съдове в опит да поддържа водния поток край собствената си атомна електроцентрала „Пакш". Около 180 туристи у нас трябваше да бъдат евакуирани от заседнал кораб край пристанищния град Видин, пише "Политико" в свой анализ, цитиран от "24 часа".

Залогът е голям. Дунав - втората по дължина река в Европа, е жизненоважна артерия за товарните превози, питейната вода, селското стопанство и индустрията. Реката осигурява охлаждането на големи атомни електроцентрали и захранва водноелектрически съоръжения. Басейнът ѝ обхваща 19 държави и осигурява прехрана и ресурси за десетки милиони хора. Но повтарящите се засушавания, предизвикани от климатичните промени, заплашват да променят всичко това.

„Прогнозата е, че това ще се случва все по-често и трябва да подходим по-систематично към наличието на вода, нуждите от вода и, разбира се, задържането на водата и устойчивостта", заяви Биргит Фогел, изпълнителен секретар на Международната комисия за опазване на река Дунав, която координира сътрудничеството между държавите в басейна.

С превръщането на сушата в повтаряща се заплаха

Европа все още няма единна, задължителна политика за справяне с недостига на вода по Дунав и в други части на континента

 Отговорността остава разделена между националните правителства и органите, управляващи речните басейни, а регулирането се извършва чрез множество европейски закони, които според природозащитни организации се прилагат недостатъчно. Много от новите мерки на ЕС за повишаване на устойчивостта остават доброволни.

На този фон националните власти прибягват до едностранни мерки, които според някои експерти могат да предизвикат сериозни последици за съседните държави и близките екосистеми.

Димитър Куманов, ръководител на отдела за опазване на околната среда в българската неправителствена организация „Балканка", твърди, че държавите предприемат извънредни действия, без да отчитат по-широките последици. Той е особено притеснен от потенциалното въздействие на тези мерки върху питейната вода в България.

Дунавските държави „правят каквото си искат, а ние в България плащаме цената", заяви той

„Това лято отново ни напомни, че Европа е крайно неподготвена за климатичните промени", заяви Сара Йохансон, експерт по водната политика в Европейското бюро по околна среда. „Изсъхващите почви, деградиралите влажни зони и унищожените екосистеми превръщат ландшафтите в кутии с кибрит, готови да пламнат, докато намаляващите речни води разкриват уязвимостта на енергийната ни система."

Унгарската атомна електроцентрала „Пакш", която разчита на реката за охлаждане, осигурява около 40% от електроенергията на страната, докато румънската АЕЦ „Черна вода" произвежда една пета от електроенергията ѝ. Когато нивото на реката стане прекалено ниско, правителствата не се сблъскват само с водна криза - те рискуват да загубят и значителен източник на електроенергия.

Този месец Унгария започна изграждането на праг в речното корито - структура, подобна на малък язовир, с цел да повиши нивото на водата около „Пакш". Това е „потенциално полезна краткосрочна мярка за повишаване на нивото на водата нагоре по течението", заяви Тамаш Грубер, ръководител на програмата „Живи реки" на WWF Унгария. „Наличната информация обаче не е достатъчна, за да се оцени цялостното ѝ екологично въздействие или ефективността ѝ при бъдещи екстремно ниски водни нива."

Подобна структура може да „влоши условията при ниски води надолу по течението и да повлияе на преноса на седименти, рибите и други водни организми", допълни той.

Бързите решения за справяне със сушата до голяма степен остават национални и несвързани помежду си в седемте държави от ЕС, през които преминава Дунав, както и в Сърбия, Молдова и Украйна. Съществуват организации, които координират управлението на реката, като комисията на Фогел — Международната комисия за опазване на река Дунав. Държавите, участващи в комисията, разполагат и с национални агенции, отговорни за корабоплаването, управлението на водите и опазването на околната среда.

Тези агенции си сътрудничат при мониторинга и корабоплаването, но в крайна сметка действат в рамките на собствените си национални юрисдикции.

Рамковата директива на ЕС за водите изисква от държавите членки да защитават и възстановяват реките, езерата и подземните води в ЕС, както и да координират управлението на водите в рамките на речните басейни, а не само по националните граници. Експерти и организации от водния сектор обаче твърдят, че ЕС не е успял да изгради координиран отговор за подготовка при суша, въпреки че сухите лета се очаква да станат по-чести и по-интензивни.

„Европейският съюз осигурява рамка. Националните правителства могат да имат план... но по-голямата част от управлението се извършва на ниво речни басейни или на местно ниво", заяви Лоик Шарпантие, ръководител на отдела за застъпничество във водната организация Water Europe. „Затова се създава впечатлението за, да кажем, некоординирани действия. Има какво да се подобри."

Миналата година група учени призова за приемането на директива на ЕС за сушата, която да „хармонизира и наложи политики за управление на риска в целия континент". Призивът беше отправен в отговор на сушата през 2022 г.

Тогава „беше засегната по-голямата част от континента, но нашите анализи показват значителни регионални различия в капацитета за управление", написаха учените. „В много държави — особено тези с икономики, доминирани от селското стопанство — реакциите при суша остават краткосрочни и реактивни, което често води до потенциално неподходящи практики."

Миналата година Брюксел представи и Стратегия за устойчивост на водите, съдържаща около 50 мерки за подобряване на водната сигурност в ЕС. Стратегията включва обещание от Европейската комисия да предостави на държавите членки технически насоки за изготвяне на планове за управление при суша, но тези насоки не са задължителни

Ключов закон на ЕС в областта на природата също ангажира блока да постигне 25 000 километра свободно течащи реки в Европа до 2030 г., тоест реки без изкуствени прегради като водноелектрически язовири. Но и тук „от държавите членки до голяма степен ще зависи колко искат да допринесат" за постигането на тази цел, заяви експертът по защита на реките от WWF Австрия Мари Пфайфер.

Като част от продължаващата си мисия да намали бюрокрацията и да стимулира европейската индустрия Брюксел планира да преразгледа Рамковата директива за водите, като акцентът ще бъде поставен върху облекчаването на правилата за защита на водите при миннодобивната дейност. Природозащитни организации предупреждават, че директивата и в момента се прилага непоследователно.

Запитана за сушата по Дунав, еврокомисарят по околната среда Джесика Росуол заяви, че е „императивно да засилим подготовката си във всички направления". По думите ѝ ЕС трябва също да „оцени дали настоящото европейско законодателство в областта на водите продължава да е адекватно от гледна точка на устойчивостта, готовността, повторното използване на водата и управлението на сушата" — което подсказва за предстоящото преразглеждане на законодателството.

Гергей Патко, анализатор от Унгарската асоциация на ВиК операторите, твърди, че има „добро сътрудничество между органите за управление на речните басейни в различните държави и Рамковата директива за водите подкрепя тази координация". Той обаче предупреди, че преразглеждането на директивата може да окаже допълнителен натиск върху питейната вода по време на кризи, свързани със сушата.

Куманов, заяви, че най-доброто решение е „да се следва европейската правна рамка стриктно и тя да стане по-строга, с цел по-добра защита на природните водни ресурси, но също така знам, че това засега е утопия. Някой ден дървените глави в ЕС ще си научат урока и се надявам дотогава да не е станало твърде късно."