Защо САЩ трудно слагат край на войните си?

През по-голямата част от войната в Афганистан единственото нещо, което се оказа по-трудно за Съединените щати от победата, беше оттеглянето.

Най-дългата война в историята на страната приключи преди пет години с хаос и поражение. Стотици хиляди афганистанци, отчаяно опитващи се да избягат от настъпващите талибани, се струпаха на летището в Кабул. При самоубийствен атентат там загинаха 13 американски военнослужещи.

Оттогава обаче опасенията, които възпираха трима американски президенти да прекратят войната, не се оправдаха. Афганистан не се превърна нито в убежище за терористи, нито в плацдарм за нападения срещу Съединените щати.

Днес американската армия е въвлечена в нова война - този път с Иран. Перспективите за военна победа отново изглеждат мрачни. Дори президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че би искал да излезе от конфликта, но впоследствие промени позицията си и защити необходимостта САЩ да останат ангажирани.

„Не е необходимо да сме там. Не се нуждаем от техния петрол. Не се нуждаем от нищо, което имат. Но сме там, за да помогнем на нашите съюзници“, заяви Тръмп в обръщение от Овалния кабинет през пролетта.

Продължителната война в Афганистан поставя трудни въпроси пред генералите и политиците, които сега обмислят следващите стъпки спрямо Иран. Защо оттеглянето от Афганистан се оказа толкова трудно и какво показва нежеланието на Вашингтон да приеме поражението за сегашната ситуация в Иран?

Съединените щати се сблъскват с въпроса кога и как да прекратят военните си операции в почти всеки конфликт след превръщането си в глобална сила след Втората световна война.

„Толкова голяма част от това, в което бяхме въвлечени през последните десетилетия, всъщност представлява охраняване на империята“, коментира Андрю Р. Хьон, старши анализатор в мозъчния тръст RAND Corporation.

В повечето случаи американските войски са изпращани на война, за да наложат ред в нестабилни части на света или да защитят американските ценности.

„Не водим екзистенциални конфликти“, посочи Хьон.

Пропуснатият момент за изтегляне от Афганистан
Смъртта на Осама бин Ладен през май 2011 г. предостави най-добрата възможност САЩ да напуснат Афганистан. Организаторът на атентатите от 11 септември беше мъртъв, а десетилетие от удари с дронове беше нанесло тежки поражения на неговата организация. Същевременно талибаните, които управляваха Афганистан и предоставяха убежище на „Ал Кайда“ преди американската инвазия, се оказваха почти невъзможни за окончателно разгромяване.

„Ако американските представители тогава знаеха това, което знаят сега, много от тях - включително и аз - щяха много по-настойчиво да настояват за ранно изтегляне“, пише Картър Малкасиан, бивш съветник на американските командири в Афганистан, в списание „Форин афеърс“.

Президентите и Пентагонът продължиха войната заради опасения за международния авторитет на САЩ, чувството за задължение към афганистанските съюзници и убеждението, че поражението би обезсмислило жертвите на загиналите и ранените американски военнослужещи.

За много офицери, загубили близки приятели в сраженията с талибаните, самата идея за оттегляне противоречеше на годините им подготовка и професионален опит.

„Казано просто, една от причините американците да не напуснат Афганистан по-рано е, че американската армия воюва, за да побеждава“, пише Малкасиан.

Политическите лидери също се тревожеха за авторитета на САЩ по света и за цената, която могат да платят на изборите, ако бъдат обвинени, че са загубили война.

До 2011 г. броят на американските войници в Афганистан вече намаляваше. Талибаните разбраха, че е достатъчно да издържат по-дълго от американските сили и от готовността на изтощеното американско общество да продължава да плаща цената на войната.

С отдалечаването на перспективата за победа политическите цели на Вашингтон също се промениха. Акцентът постепенно се измести към ограничаване на жертвите, намаляване на разходите и поддържане на корумпираното и непопулярно афганистанско правителство.

„Те са като лекар в интензивно отделение, който знае, че пациентът ще умре. Просто се надяват пациентът да почине след края на тяхната смяна. Не искат това да се случи по време на тяхното дежурство“, заяви Розмари Келаник, директор на програмата за Близкия изток в организацията Defense Priorities.

Войната продължи още десетилетие след смъртта на бин Ладен и отне живота на още 868 американски военнослужещи.

Генерал Остин С. Милър, последният командващ американските сили в Афганистан, разказа, че когато бил избран за поста през 2018 г., очаквал да приключи мисията си „много уморен“ и с „накърнена репутация“.

Иран трябваше да бъде различен
Министърът на отбраната Пийт Хегсет обеща по-рано тази година, че войната с Иран няма да прилича на продължителните конфликти в Афганистан и Ирак. Като млад офицер от Националната гвардия той е участвал и в двете войни - опит, който го оставя разочарован и гневен.

„Чуйте го от мен, един от стотиците хиляди, които воюваха в Ирак и Афганистан и гледаха как предишни безразсъдни политици като Буш, Обама и Байдън пропиляват американския авторитет“, заяви Хегсет през март.

По думите му тези войни са се превърнали в безизходица. Войната с Иран, обеща той, ще бъде различна - прецизно насочена, смъртоносна, бърза и „решителна“.

„Това не е Ирак. Това няма да продължава безкрайно“, настоя Хегсет.

Иран отговори на тежките удари, като затвори Ормузкия проток. По-рано през лятото председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн призна, че американските бомби и ракети вероятно няма да бъдат достатъчни нито за разгромяването на Иран, нито дори за възстановяването на търговското корабоплаване през стратегическия воден път.

„Въздушната мощ има своите ограничения и винаги трябва да ги имаме предвид“, заяви той пред Сената.

Сега администрацията разчита, че военноморската блокада на иранския износ през протока и икономическите санкции ще постигнат това, което предишните въздушни удари не успяха.

Появиха се първи признаци за увеличение на броя на корабите и количествата петрол, преминаващи през протока. Въпреки този ограничен напредък американските военни ръководители вече не говорят за бърза победа. Вместо това описват кампания, която може да оказва натиск върху Иран в продължение на месеци или повече.

Запитан колко дълго американският флот, вече натоварен от продължителните мисии, може да поддържа блокадата, Хегсет отговори: „Можем да я поддържаме толкова дълго, колкото е необходимо - безсрочно.“

Афганистанският капан се повтаря
Предизвикателството пред американската армия все повече напомня това в Афганистан. Талибаните воюваха за собственото си оцеляване. Същото правят и управляващите в Иран.

За Съединените щати залогът е значително по-малък, както и потенциалната цена на оттеглянето.

Американската армия вероятно би могла да отвори Ормузкия проток, който беше достъпен за корабоплаване преди началото на войната.

„Това е изпълнима задача, но ще изисква известни усилия на терен, защото иранците са прекарали десетилетия в изграждане и укрепване на позиции“, заяви Томас Г. Манкен, бивш високопоставен служител на Пентагона при президента Джордж У. Буш.

Засега цената на подобна операция в човешки живот и средства изглежда по-висока от тази, която Тръмп или американското общество са готови да платят. Проучванията показват, че мнозинството американци се противопоставят на войната.

Хегсет отбеляза петата годишнина от края на войната в Афганистан, като връчи по-високи отличия за храброст на трима пенсионирани морски пехотинци. Двама от тях са получили тежки рани от шрапнели при самоубийствения атентат на летището в Кабул, но въпреки нараняванията си са продължили да помагат за извеждането на ранени на безопасно място.

„Когато злото се опита да посее терор, тези мъже стояха като лъвове пред портата - непоколебими в своята цел, решителни и несъкрушими в своята смелост“, заяви Хегсет.

Церемонията имаше и друго значение. Тя представи загубената, продължителна и болезнена война в Афганистан като победа за войниците, които са служили и са се сражавали там.

„Вие сте авангардът на една смъртоносна, горда и непобедена сила“, каза Хегсет на морските пехотинци, преди да им връчи дългоочакваните отличия.

За поражението на страната не беше казана нито дума.