ЕП с резолюция за атаките в Черно море и нарушенията на въздушното пространство на съюза

Европейският парламент ще обсъди засилващите се атаки в Черно море и нарушенията на въздушното пространство на държави от Европейския съюз. Темата е включена в дневния ред на предстоящата пленарна сесия в Страсбург, като се предвижда евродепутатите да приемат и специална резолюция, съобщи БТА.

Във вторник ще се проведе дебат с участието на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас. Гласуването на резолюцията е насрочено за четвъртък.

Решението темата да бъде включена в програмата е взето по-рано тази седмица. Засега няма изготвен проект на документа, като се очаква политическите групи да уточнят съдържанието му през следващите дни. Повод за реакцията на Европарламента са ударите срещу няколко търговски кораба в Черно море, в близост до бреговете на България и Румъния.

В официалното съобщение на институцията се обръща внимание и на зачестилите случаи, при които руски военни самолети и дронове са навлизали във въздушното пространство на държави от ЕС през последните месеци.

Предстоящите дебати ще поставят въпроса за сигурността в Черноморския регион и рисковете, които военните действия създават за европейските държави и международното корабоплаване.

Необходими са общи европейски действия за гарантиране на сигурността в Черно море и консенсус за превръщането му в зона за споделена сигурност. Това заяви председателят на Народното събрание Михаела Доцова на Европейската конференция на председателите на парламенти на държавите членки на Съвета на Европа в Рим. Тя направи изказване по темата „Подновяване на международния ред, основан на правила: ролята на парламентите в справянето и реагирането на съвременни кризи“.

Доцова подчерта, че България категорично осъжда атаките срещу търговски кораби в Черно море и допълни, че сигурността в региона е от критично значение за стабилността в цяла Европа. "Затова наша обща и неотложна задача е да защитим мира, свободното движение на стоки и продоволствената сигурност, но преди всичко да запазим живота на цивилните екипажи, които ежедневно са изложени на реален риск", отбеляза тя.

Тя посочи, че на първо място, са нужни сътрудничество и солидарност, за да гарантираме сигурността в Европа. По думите ѝ най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавното прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически средства за постигане на мир.

Михаела Доцова посочи в изказването си, че Европа и светът преминават през безпрецедентна спирала от кризи – от финансова и икономическа до социална и бежанска. Те са породени от засилващата се миграция, пандемията, продължаващата агресия на Русия срещу Украйна, ситуацията в региона на Близкия изток и множество други части на света и поставят пред сериозно изпитание зачитането на основните права на човека и спазването на демократичните принципи на модерните общества.

Една от основните роли на парламентите днес е именно да осигурят зачитане на международния ред, основан на правила, подчерта председателят на Народното събрание. Според нея повече от всякога сме длъжни да отстояваме принципите на Устава на ООН от 1945 г., който апелира за опазване на идните поколения от бедствията на войната, която два пъти донесе неизразими нещастия на човечеството. Именно парламентите ратифицират споразуменията, които гарантират международния ред – затова нашата роля както на национално, така и най-вече на международно ниво, е не само ключова, но и незаменима, отбеляза тя."Като част от Съвета на Европа, задачата на националните парламенти, в това число и Народното събрание на България, е не само да спазваме, но и да популяризираме основните принципи на демокрацията, единството и солидарността", посочи председателят на парламента. "Те са от съществено значение за осигуряването на международния ред сред всички държави членки на Съвета", допълни тя.

"Живеем в епоха на светкавично бързо развитие на високите технологии и навлизането на изкуствен интелект в държавното управление, военното дело и живота", каза още Михаела Доцова. По думите ѝ тази нова реалност е източник на неподозирани до този момент възможности, но и на предизвикателства. Националните парламенти следва да реагират своевременно на възникващите кризи и да приемат съответните законодателни промени с цел гарантиране на правата на човека, посочи в изказването си председателят на Народното събрание.