ЕС навлиза в перфектна политическа буря

Европейският съюз и без това изпитва трудности с постигането на съгласие по най-големия си досега бюджет, запълването на дупката в огромния финансов дефицит на Украйна и справянето с геополитическия натиск от страна на САЩ и Китай. Сега блокът е изправен и пред опасността да бъде парализиран от вътрешнополитическите конфликти в държавите, които общо представляват около 60% от икономиката и населението му.

„Всички разбираха, че трябва да приключим... с политическо споразумение до края на годината“, заяви кипърският президент Никос Христодулидис пред „Политико“ в интервю в кулоарите на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, имайки предвид трудните бюджетни преговори в ЕС.

Но изборите в Испания означават, че това вече няма да е възможно, каза той. А догодина „Франция, Италия“ и други държави, които ще имат избори, добави Христодулидис, прогнозирайки още повече усложнения за блока.

ЕС е изправен пред безпрецедентна дилема: четирите му най-големи икономики са на прага на избори или политически сътресения, което потенциално може да ограничи способността на блока да взема решения и да предприема действия.

Испания ще проведе избори следващия месец, като според прогнозите десноцентристките и крайнодесните сили имат шанс да поемат властта. Във Франция президентските избори са през април, като социологическите проучвания дават преднина на крайнодясната лидерка Марин льо Пен. „Алтернатива за Германия“ набира сила, което поставя под въпрос канцлерството на Фридрих Мерц. И необичайно дълго управляващото правителство на италианския премиер Джорджа Мелони също се насочва към избори през 2027 г.

Последиците вече започват да се проявяват.

Последната среща на върха на ЕС даде първи сигнал за това, което предстои. След два дни разговори лидерите не постигнаха напредък по бюджета от 2 трилиона евро, а вместо това се оказаха въвлечени в изненадващо ожесточен спор за енергийната политика. В заключенията от срещата забележимо липсваше каквото и да било споменаване на постигането на консенсус по бюджета до края на годината. Държавите членки се противопоставиха на настояването на председателя на Европейския съвет Антониу Коща за краен срок до края на 2026 г., въпреки че за ноември и декември са планирани още срещи на върха.

Ако тези срещи не доведат до споразумение, вече сложните преговори ще се прехвърлят в 2027 г., когато изборните битки вероятно ще оказват още по-голямо влияние върху разговорите, а правителствата може да стават все по-неохотни да правят необходимите компромиси за постигане на договореност.

Троен натиск

Парализата, от която Брюксел се опасява с наближаването на европейския изборен цикъл, вече започва да се проявява. Срещата на върха от миналата седмица показа колко трудно става постигането на компромисите, от които ЕС се нуждае.

Вместо да постигнат големи споразумения — с изключение на френско-германската договореност за автомобилите — лидерите използваха срещата, за да затвърдят установените си позиции и да търсят тактически предимства пред съперничещите си лагери.

Песимизмът беше осезаем, според шестима дипломати и представители на институциите, с които „Политико“ разговаря. Няколко от тях предупредиха, че през следващите месеци ЕС ще се сблъска със сериозни препятствия. Всички говориха при условие за анонимност, за да могат да изразят мнението си свободно.

„Догодина ще бъде по-зле“, заяви високопоставен дипломат от ЕС.

„Това е вярно заради този изборен календар... през следващата година ситуацията ще бъде много по-трудна както в държавите членки, така и в Европейския парламент“, каза Карла Тавареш, високопоставена евродепутатка от групата на социалистите и демократите и съпредседател на преговорите за бюджета.

Вътрешните проблеми на ЕС едва ли биха могли да настъпят в по-неподходящ момент.

От подкопаването от страна на американския президент Доналд Тръмп на трансатлантическия съюз до постоянно растящия търговски дисбаланс с Китай, ЕС е подложен на все по-силен геополитически и икономически натиск от няколко посоки.

„Те искат да сме разделени. Искат нашето разделение“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер пред журналисти на късен брифинг по време на срещата на върха. Той не назова конкретни държави, но имаше предвид страни на изток и на запад от Брюксел. „И, разбира се, разполагат с инструменти, с които могат да ни навредят.“

Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, който сега е гостуващ изследовател в Станфордския университет, беше по-директен: „Сега сме подложени на атака от три страни: САЩ, Русия и Китай.“

Вашингтон поставя под въпрос старите съюзи, които в продължение на поколения са били в основата на европейската сигурност. Москва води хибридна война в Европа — от кибератаки и саботажи до опит за атака с дрон на летището в Лайпциг, за която Берлин обвини Кремъл. Пекин затяга контрола си върху критичните вериги за доставки и залива европейските пазари с евтин внос.

А след това идва и проблемът с Украйна.

Според Международния валутен фонд Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от 30 до 35 млрд. долара през следващата година, докато Русия нанася удари по енергийната инфраструктура на страната преди очакваната тежка зима. Това се случва въпреки вече договорените от ЕС 90 млрд. евро за Украйна.

Ландсбергис заяви, че следващите месеци изглеждат „изключително тежки“ за Киев. „Всичко пада върху плещите на Европа“, каза той.

Украинският президент Володимир Зеленски също отправи мрачно предупреждение по време на срещата на върха миналата седмица. Той заяви пред журналисти, че ако Украйна падне, 20 милиона украинци ще се насочат към ЕС. „Русия ни убива“, каза той. „Те не искат да спрат.“

Едно от решенията на финансовите проблеми на Украйна би могло да бъде използването на 200 млрд. евро руски активи, които са блокирани за неопределено време в базирания в Брюксел финансов депозитар Euroclear. Но и по този въпрос няма признаци ЕС да постигне обща позиция. Белгия, която вече наложи вето върху предишни опити активите да бъдат използвани за подпомагане на Украйна, продължава да отказва да промени позицията си.

„Нищо не се е променило“, заяви шведският премиер Улф Кристершон, напускайки по-рано срещата на върха миналата седмица.

Други потенциални решения, като емитирането на още общ дълг, ще изискват сложни компромиси — точно когато Брюксел разполага с все по-малко пространство за маневриране.

Кого ще повикаш?

Проблемите на ЕС надхвърлят рамките на бюджета или отделните политики. Тъй като политическото бъдеще на няколко от най-влиятелните европейски лидери е под въпрос, Брюксел рискува да загуби стабилните съюзи и опитните национални лидери, необходими за посредничество и постигане на компромиси.

„Сега Европа е без очевиден лидер“, смята друг дипломат от ЕС. „Фон дер Лайен е влиятелна. Но нямаме Меркел или Митеран.“

Френският президент Еманюел Макрон няма право по конституция да изкара трети последователен мандат и след напускането на Елисейския дворец през април ще трябва да търси ново място за живеене в Париж. По време на закрита дискусия на срещата на върха миналата седмица Макрон призна, че няма да разполага с политическия мандат да подпише бюджетно споразумение през последните си месеци на власт, съобщиха четирима европейски дипломати.

Според социологическите проучвания испанският премиер Педро Санчес е на път да претърпи поражение след осем години на власт. Испанците ще гласуват на 29 ноември, което означава, че Санчес ще бъде изцяло ангажиран с предизборната кампания по време на срещите на лидерите на ЕС на 13 и 26 ноември.

Коща, който подчертава необходимостта да бъде постигнато споразумение за бюджета на ЕС до края на 2026 г., за да може той да бъде готов за изпълнение от 2028 г., отхвърли опасенията, че предстоящата поредица от избори в Европа може да попречи.

„Живеем в 27 демокрации“, заяви той в петък. „Почти всеки месец имаме избори. Ако всичко опира до изборите, никога няма да можем да приемем нов бюджет.“

Независимо от резултата, не се очаква Мадрид да състави правителство преди януари, което според двама дипломати от ЕС може да провали бюджетните преговори.

Никой не може да каже колко още ще остане на поста германският канцлер Фридрих Мерц. Въпреки че следващите федерални избори са насрочени чак за 2029 г., нарастващата сила на „Алтернатива за Германия“ и рязкото спадане на популярността на самия Мерц усложняват въпроса доколко той би бил готов да прави компромиси.

Италия също се насочва към избори през октомври 2027 г. Друг дипломат от ЕС заяви, че не очаква Мелони да чака дотогава и предположи, че тя може да свика избори значително по-рано.

Януари може да се окаже своеобразен „златен прозорец“ за финализиране на бюджета, предположи високопоставен представител на ЕС. Това може да е последният шанс за постигане на споразумение, преди политическите сътресения в Европа да направят компромиса още по-труден.

Досега лидерите на ЕС просто са били „твърде бавни“, заяви Зигфрид Мурешан, съпредседател на преговорите за бюджета от групата на Европейската народна партия.

„Времето изтича.“

Себастиан Старчевич, „Политико“