Калас: Атаките в Черно море изискват силен европейски отговор

Европа трябва да отговори на ескалацията в Черно море чрез защита на украинския износ, засилване на морската сигурност и международен натиск върху Русия. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас пред Европейския парламент в Страсбург, предаде БГНЕС.

Изказването си тя направи в рамките на днешния дебат за нарушения на въздушното пространство на европейски държави нападения с дронове от страна на Русия, включително срещу търговски кораби край България и Румъния. Гласуването на резолюция е насрочено за четвъртък, 22 октомври.

„Русия не печели на бойното поле в Украйна. Вместо това Путин открито атакува цивилни и засилва хибридните нападения в останалата част на Европа. Ескалацията на атаките в Черно море заслужава специално внимание“, заяви Калас.

Тя определи шестте нападения за десет дни с предполагаеми руски дронове като „опасна и недопустима ескалация“.

Калас припомни, че в събота румънски изтребители F-16 са свалили два дрона над териториалните води на Румъния. По думите ѝ, ако не са били прихванати, апаратите са можели да причинят нови разрушения и човешки жертви на европейска територия.

Продължава и издирването на седем моряци, изчезнали след нападението срещу два танкера край румънското черноморско крайбрежие.

Украйна губи около 60 млн. евро дневно от износ

Според Калас от средата на юли Русия е засилила атаките срещу украинските експортни маршрути. По цитираните от нея оценки Украйна губи около 60 млн. евро дневно от приходи от износ.

Тя подчерта значението на страната за световното снабдяване с храни. Украйна осигурява около 15% от глобалния износ на царевица, 10% от пшеницата, между 15% и 20% от ечемика и 50% от слънчогледовото масло. Около 90% от тези стоки преминават през черноморския коридор.

„Това е най-важният маршрут, по който украинското зърно достига до международните пазари“, посочи Калас.

По думите ѝ Русия атакува земеделска инфраструктура, черноморски и дунавски пристанища, гранични пунктове, експортни съоръжения, плавателни съдове и морски маршрути и унищожава зърнени складове.

„Русия умишлено превръща храната в оръжие и подкопава световната продоволствена сигурност, особено в Африка, Азия и Близкия изток“, заяви тя, позовавайки се и на позицията на европейските лидери от миналата седмица.

Калас припомни призива на Европейския съвет за незабавно възстановяване на безопасното преминаване на граждански и търговски кораби в Черно море.

Според нея световните цени на зърното вече са на най-високото си равнище от февруари 2023 г. Макар запасите да са по-големи, отколкото през 2022 г., когато Русия блокира 20 млн. тона украинско зърно, глобалната хранителна система е под нарастващ натиск.

Конфликтът в Близкия изток затруднява и износа на торове. Калас открои три критични точки за международните доставки: Ормузкия пролив, Баб ел Мандеб и Черно море.

Алтернативните маршрути също са под заплаха

Като първо направление на европейския отговор Калас посочи запазването на достъпа на Украйна до световните пазари.

Инициативата „Коридори на солидарността“ между ЕС и Украйна осигурява алтернативни маршрути. От юли износът на зърно по тях е нараснал с близо два милиона тона, заяви тя.

По думите ѝ обаче Русия вече атакува и гранични пунктове с Молдова, Румъния и Полша, което поставя под риск и тези възможности за износ.

България и Румъния изграждат център за морска сигурност

Второто направление е укрепването на сигурността в Черно море и по Дунав чрез ранно откриване на заплахите и обмен на информация в реално време.

Калас посочи мрежата MARSUR на Европейската агенция по отбрана, чрез която държавите членки могат да обменят данни от морското наблюдение.

„Центърът за морска сигурност в Черно море, който Румъния и България създават съвместно с подкрепата на ЕС, ще подобри допълнително наблюдението на обстановката“, заяви тя.

Калас подчерта и необходимостта от по-бързи колективни решения при сериозни инциденти. Предложеният извънреден протокол предвижда незабавни политически консултации и по-добра координация при големи хибридни кризи, включително с НАТО.

ЕС работи и за съвместни разработки и покупки на отбранителни средства, включително чрез коалиция в областта на дроновете. Инициативата Eastern Flank Watch е насочена към засилено наблюдение и отбрана от Балтийско до Черно море в тясна координация с алианса.

Калас обърна внимание и на минната опасност. Чрез Европейската агенция по отбрана държавите вече си сътрудничат по следващо поколение средства за противоминна дейност и безпилотни морски системи.

Дипломация и натиск за свободно корабоплаване

Третото направление е международният дипломатически натиск. По думите на Калас по време на Общото събрание на ООН 51 държави са се обединили в осъждането на Русия и призива за свободно преминаване в Черно море.

ЕС работи с Турция, Индия и други партньори, включително държави вносителки на храни в Африка и от Глобалния юг, за постигане на договореност за свобода на корабоплаването.

„Една договореност за Черно море би защитила човешки животи и жизненоважни доставки. Украйна я предложи, Русия я отхвърли“, заяви Калас.

Тя подчерта, че дипломатическите усилия трябва да вървят заедно с постоянен натиск върху Москва и подкрепа за Украйна.